Скална църква Св. Петка - Трън

ветроупорни завеси
Рейтинг:
0 / оценки

Скална църква Св. Петка се намира недалеч от столицата - в град Трън, в квартал Бераинци. По времето на комунизма църквата е използвана като обор за кози. През 90-те години е възстановена от местни жители, с техни собствени средства. Според поверието тук се е укривала Света Петка, която по това време била жестоко преследвана заради това, че изповядва християнската вяра. В скалната църква се стичат капчици вода, които се събират в панички. Според вярващите тази вода има лечебни свойства.

В скалите над главния път в град Трън има един малък параклис, който си струва да посетите, ако не в търсене на чудо и изцеление, то заради невероятната история на живялата в него българска светица Света Петка. Щом изкачите стъпалата до скалата, ще попаднете в малка пещера, пълна със светини и икони.

Скалният параклис „Св.Петка“ (известен още като „Пещерата на Света Петка“) е християнизирано праисторическо скално-изсечено светилище, действащо като скален параклис. Святото място е разположено над квартал Баринци в град Трън. От тавана на пещерата се стича вода, която според народните предания е свещен водоизточник, който е лековит.

Скалната църква е разположена в естествената пещера, намираща се на малко възвишение над извора Ралча, в квартал Баринци на град Трън. Във вътрешността на пещерата се наблюдава т.нар. „скална пита/питка“ с дупка в средата, където вярващите палят свещи. „Питата“ представлява каменен диск от монолитна скала, украсен със соларни геометрични мотиви, имащи известни аналози с украсата на великденските и гергьовските хлябове приготвяни от българските християни за двата празника.

На Петковден (храмовият празник на църквата) тук идват на празника болни хора от целия регион. Тази традиция има аналог с пещерите с лековити аязма, посветени на Света Марина от Странджа планина. Тук, както и при светите християнизирани места от Странджанско свещеният водоизточник в пещерата се разглежда от учените като символ на отвъдния свят – извор на паметта и забравата – известни от текстовете върху орфическите златни плочки.