Жеравино

Останките от антично и средновековно селище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност. Селото е регистрирано в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. под името Жеравино, с 20 християнски домакинства и 15 ергени. През турското робство е имало статут на дервенджийско село.

Черквата св. Георги  е построена е през 1893 г. Сега близо до нея минава граничната бразда с Република Сърбия. Издигната е върху основите на стара църква.

   Надморска височина при църквата 1193 м, на границата при тристенната пирамида ("Градището") - 1335 м.

   Намира се в най-северозападната част на географска област Каменица - в ъгъла, където българската граница образува т. нар. лакът. Оттук на СИ започва Чудинската планина. Отстои на 33 км С-СЗ от гр. Кюстендил.

   Жеравино е гранично село, единственото в района, на което землището граничи с две държави - Р. Македония и Р. Сърбия. След Ньойския договор (1919 г.) две от махалите на селото - Горна махала (най-голямата) и Егълска остават на сръбска територия, с голяма част от землището на селото - главно ливади и пасища, включително и селското гробище. След 1920 г. на българска територия изграждат ново гробище до Църквата.

   Името на с. Жеравино е прилагателно от името на птицата жерав. При сезонните си прелитания жерави са кацали в мочурището и блатото, които обхващат голяма част от местностите Горно и Долно поле.

Тук граничните неволи започват от 1878 г., когато минава българо-турската граница. После - Ньойската (1919 г.) между България и Сърбия, а сега тройната граница между България, Сърбия и Македония. Граници, граници ... Местните хора изчезнаха, а тройната пирамида ( №106) вече е туристическа атракция... От черквата до нея се отива за около 40 мин. Желателно е да не се минава дирекно през мочурището, а да се заобиколи от запад, където е сухо и минава черен път, по който може да се движат коли с висока проходимост.

     Установени и описани от археолозите старини:

    Антично и средновековно селище. Намира се на 0,17 км СЗ от църквата, в местността "Ановете", в седловина на височина 1190-1220 м. Сега цялата площ е пасище, ливади.

    Укрепление.  Намира се на 1,35 км ЮЗ от църквата, в местността "Градище", в югозападния край на хребета Канадзирица, на височина 1335 м. Тук е най-западната точка на България (пирамида №106) от 1919 г. и до днес. На това място се събират съвременните граници на България, Сърбия и Македония (вж. сн.)

   В землището на селото има и друго Градище, което е на север от Горна махала, на сръбска територия.

   Село Жеравино се намирало на пътя за Враня (Сърбия). През турско робство местността била опасна. Селяните били дервенджии - те охранявали прохода, превеждали войски и кервани и имали право да носят оръжие. За тази дейност жеравинци били освободени от някои данъци.

   След Ньойския договор, на селяните се разрешавало да обработват имотите си зад граница, при условие, че са платили данъка си в община с. Бистър. Те преминавали оттатък с документ - "прелазница". По-късно това отпада и хората окончателно изгубват земите си. Това е една от причините да се ускори изселването, което тук е започнало след Освобождението, когато шест къщи се изселват в Кюстендил и три в Тузлука.

   До 1910 г. включително това са жителите на цялото село Жеравино с всички махали. Обезлюдяването на селото е вече факт. От 1920 г. насам  са изключени махалите, останали в Сръбско. Там в  момента живеят около 15 души.

От 2001 г. насам в таблицата са дадени не жителите по статистически данни, а тези които постоянно (целогодишно) живеят в Жеравино.

   От 1883 г. административно с. Жеравино е към Бобешинска община; от 1934 г. е към община Долно село. От 1978 г. до 1983 г. селото е към кметство Бобешино, Гюешевска селищна система; от 1983 г. до 1987 г. е към същата селищна система със седалище с. Гърляно. От 1987 година и в момента с. Жеравино е към кметство Бобешино, община Кюстендил.

   Начално училище е открито през второто десетилетие на ХХ в. в частна къща. Собствена сграда е построена през 1938 г. Функционира до около 1960 г., закрито поради липса на деца. Прогимназия са учили в с. Бобешино или Долно село.

   Поминъкът в миналото е бил главно земеделие и животновъдство. Произведеното жито е стигало едва 50% от необходимото за изхранването, другото са купували чрез Долно село. Отглеждали са овце, говеда, коне, кози. Някои мъже са ходили на работа вън от селото - главно в Перник и София, като тухлари и черноработници.

  Имали са бакалница (смесен магазин) и кръчма. Развити са някои домашни занаяти.

  ТКЗС е основано през 1957 г., заедно със селата Бобешино, Коприва и Црешньово. През 1991-1992 г. земята е върната на бившите собственици или техните наследници. Обработваемите площи запустяват, стопанските сгради  се рушат. Развъждат се диви свини. Лишеи са обхванали клоните на овошките и  дъбовата (церова) гора. Това значи, че не са премахвани навреме заразените клони и не се е пръскало. Лишеите са показател за екологично чист район.

   Селото е електрифицирано през 1981 година. За вода се използват местни извори и чешми.

   Медицинското обслужвне е извършвано от Здравна служба - с. Долно село, за малък период от време ( 60-те години) - от фелдшерския участък в с. Бобешино.

   В с. Жеравино е имало гранична застава, която е закрита през 1960 г.

   Пътят от с. Бобешино до с Жеравино е черен, между махалите пътищата са неподдържани.

Обезлюдяването на с. Жеравино е факт. От десетина години ежегодно в края на август в с. Жеравино, до църквата, се провежда международен събор. В него участват хора от България, Сърбия и рядко от Македония. През есента се провежда  и среща, организирана от туристическите дружества на Кюстендил, Босилеград и Крива паланка при тристенната гранична пирамида №106. Досега са проведени няколко срещи, всяка посетена от над 200 души. Туристическите дружества вече имат решение тази балканска среща да стане ежегодна през средата на октомври.

През годините селото на територията на България принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Бобешино (1883-1934), община Долно село (1934-1958), община Жиленци (1958-1959), община Долно село (1959-1978), община Гюешево (1978-1983), община Гърляно (1987 – 1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.). 

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично и средновековно селище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Село Жеравино старо средновековно селище, регистрирано в османски данъчен регистър от 1570-1572 г. под името Жеравино с 20 християнски домакинства и 15 ергени. Има статут на дервенджийско село.

В началото на 20 век землището на селото включва 3484 дка ниви, 676 дка естествени ливади, 607 дка мери, 1179 дка гори и др. и се отглреждат 1126 глави дребен и 316 глави едър добитък. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Развити са домашните занаяти, има бакалница и кръчма. В селото има училище отпреди Освобождението, нова училищна сграда е построена през 1938 г. През 1894 г. е построена църквата "Свети Георги", на 1210 м надм.височина.

След Първата световна война, съгласно Ньойския договор от 1919 година, част от селото е отнето от територията на Царство България и присъединено към Кралство Югославия.

През 1943 г. в селото се отглеждат 3532 овце, 97 кози, 412 говеда, 130 коня, 136 свине и 646 птици. През 1938-1943 г. в местността "Вели връх" са залесени 28 дка с акация, бял и черен бор, през 1947-1949 г. в местността "Женско присое" са залесени 220 дка.

През 1957 г. заедно със селата Бобешино, Коприва и Црешнево е учредено ТКЗС "Граничар", което от 1979 г. е в състава на на АПК "Румяна войвода" - с. Гърляно.

Село Жеравино принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.