Село Тешово се намира в планински район в историко-географската област Мървашко. Разположено е в Южен Пирин, в източното подножие на връх Свети Петър (1757 m) на 960 m надморска височина и на 25 km югозападно от град Гоце Делчев. Други върхове от север на юг са Свещник – 1975 m, Муторок – 1970 m, Гьоргов гроб -1560 m, Свети Константин – 1750 m, Свети Петър – 1757 m, Чинило – 1417 m.
Землището на Тешово е голямо и силно пресечено. Издигат се много ридове, най-високи от които са Чифлището, Кукла, Караборум, Света Неделя, Вальов камен, Кукул камен и др. Синорът на селото е най-голям от околните села, около 200 km2
Със своята дива природа, Тешовският синор е дом на най-различни диви животни. В гъстите вековни букови гори бродят диви прасета, сърни, мечки, вълци, лисици, зайци и катерици, язовци и диви котки. По високите върхове Свещник и Муторок са свили гнезда черни орли, сиви картали и соколи. По-ниско живеят глухари, кеклици и яребици. По горното течение на река Мътница и река Буровица има балканска пъстърва.
Ловната дружинка на Тешово се слави с улова на най-големите диви прасета, като същевременно се грижи за дивеча в региона.
Поради специфичното си геогрофско местоположение, чистият въздух и изворната кристална вода, напоследък има огромен интерес от българи и чужденци за закупуване на имоти в селото.
В Тешово има няколко пчелина и се произвежда натурално чист пчелен мед. В зависимост от растителността има няколко вида – акациев, „зайча метла“ и букет. Освен мед, тук се прави и прочутото тешовско саламурено овче сирене.
През Възраждането Тешово е един от важните центрове на железодобивната индустрия в Мървашко. Тук е имало множество пещи (пехци) и няколко самокова, като последният е спял да работи през 1916 година. В селото е имало и много ковачници (кузни), в които се изработвали различни предмети, коита заедно с изкованото на самоковите желязо на пръти се разнасяли и продавали в Демир Хисар, Сяр, Солун, Зиляхово, Драма, Алистрати, Нигрита, Правища, Кавала, Пазарджик, Пловдив. Към края на XVIII век в Тешово е имало „керхана“ за изливане на гюлета (топ-куршум), които се откарвали във военния арсенал в Правища за доработване.
С голяма историческа и архитектурна стойност е и църквата „Свети Димитър“, построена през 1843 – 1844 година. Цялото пространство по стените, вътре и вън, е изографисано с многобройни сцени и образи от библейски сказания, от мировия свят и моменти от историческото ни минало. Единствена по рода си в България е сцената „Наказание Владимирово. Воцарение Симеоново“, изобразяваща важно историчско събитие, станало през 893 година.
Султански ферман за даване право на църквата „Свети Димитър“ в Тешово да бие клепало по време на църковни религиозни обреди, 1836 г.
През 1858 година в селото е разкрито училище с преподаване на гръцки език. От 1873 учителят Иван Попниколов въвежда в училището и църквата българския език. Попниколов учителства в селото до 1880 година.