Таваличево е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил. Почвите са кафяви горски, канелени горски, хумусно карбонатни и алувиално-ливадни. Климат – умерен, преходно-континентален, със средиземноморско влияние. Зимата е къса и не много студена. Лятото е продължително, сухо и топло. Есента е слънчева и суха, хубавото време често се задържа до края на ноември. Селото е с южно изложение, Конявската планина го пази от северните ветрове. Името на селото вероятно произхожда от думата "тавалик" – воденичен камък.
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от праисторическо, антични и късноантични селища и некрополи в землището свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност от траки и римляни, а впоследствие и от славяни и българи. Таваличево е старо средновековно селище. В селото е запазена средновековната църква "Света Петка", със запазени стари стенописи.
Първото училище в селото е открито през 1857 г.
Основен поминък на селяните са земеделието (овощарство, лозя, тютюн и зърнени култури) и животновъдството. От началото на ХХ век започва да се развива овощарството чрез създаване на нови овощни градини. Развити са домашните занаяти: шивачество, кожухарство, зидарство и коларо-железарство.
Исторически, културни и природни забележителности:
Късносредновековна църква "Света Петка".
Вековен летен дъб, наречен "Мицевото дабе" – прородозащитен обект в местността "Разгула".
Общоселски празник „Таваличка пролет“ – провежда се ежегодно в деня на пролетното равноденствие (20 или 21 март).
Кухня:
Традиционни местни ястия са:
Търляница – салата, която се приготвя от печени пиперки и печени зелени домати.
Клин-чорба – постна супа, която се приготвя от картофи, домати, лук, пиперки и кисели джанки.
Никулденска манджа – ястие на фурна с ориз, лук и речни рибки.
Вариво – варено кисело зеле със свинско месо и лют пипер.
Боб с агнешко месо.
Сарми – приготвят се от листа от кисело зело, пълнени с кълцано месо.
Гювеч в тепсия – приготвя се под връшник, от праз лук, ориз, картофи и кисело зеле.
Кия (боден дядо) – баница, която се приготвя от наложени тестени кори, мазнина, сирене и яйца.
Тархана – изсушени тестени топчета, подобни на кус-куса, които се варят в мляко или вода.