Славейно

През Средновековието, в местността Ѝноглово е имало голямо българско село споменавано и като Кутлово. Там през 14 век се е състояла основната битка с турската армия, настъпваща в Централните Родопи.Предполага се че Карлуково (както Славейно се е казвало до 1934 г.) е основано от българи, избягали от насилственото помохамеданчване. Въпреки това, отношенията между славейновци и жителите на околните българо-мохамедански села, винаги са били много добри. Християни и мюсюлмани взаимно са се защитавали по време на кризи, като Руско-турската война и метежа на Сенклер – 1878 г., взаимно са празнували, както християнски, така и мюсюлмански празници. Добри са били и отношенията на славейновци и с юруците, мюсюлмани – скотовъдци, които разпространяват овчарството като поминък в селото. Все пак не трябва да се забравя, че карлуковци като християни са били подложени на постоянни издевателства от страна на българи мохамедани от околни и по-отдалечени села. Това важи и за представителите на официалната власт, които били от съседното с. Каршилъ (дн. с. Виево) – център на нахия. В такива трудни условия те е трябвало да оцеляват. В средата на 19 век. славейновци се замогват и изкупуват от юруците околните планини. Оттогава много от горите в Славейно са кооперативни. През 19 век се откриват училище и църква, а славейновци изгонват гръцкия владика, когато той посещава селото. До Балканската война – 1912 г., Славейно остава в Османската империя и славейновци вземат активно участие във ВМОРО и Илинденско-Преображенското въстание, начело с войводата Пейо Шишманов. Племенникът му, знаменосецът Кольо Шишманов загива в битка с турците и е възпят в народните песни. Освен овчарството основни поминъци в селото са били дюлгерството, абаджийството, керванджийството и рибарството в Егейско море. Много от селяните са търгували в Ксанти и Гюмюрджина (Комотини) и загубата на Беломорието след Първата световна война се отразява тежко на икономиката на селото. Оттогава то започва да обезлюдява. Много славейновци се изселват в Пловдив, София, Казанлък, Кърджали и Смолян.

Къща музей на проф. д-р Константин Чилов.

Изложбен заслон – помещава се в сградата на старото училище до църквата. Там има изложени различни експозиции. Интерес представляват изложените снимки, които разказват за историята на селото.

Читалището в селото се намира на площада. 

Ето някои славейновски думи (по Петко Карапетков).

Много от тях са архаични, но някои думи могат да предизвикат объркване, защото имат друго значение.

Например: лети – вали, летна, залетя – заваля; пишнах се – одрасках се; галя – обичам.

С ô е означена гласна, която е между о и а.

Съществителни: кôща (къща), одер (коридор), кйошк (изпъкнало место с прозорец на горния етаж), клет (шкаф), хает, хляф (обор), гибрô (тор), пенжура (прозорец), жем (прозорец).

Прилагателни и причастия:

паратек, крôп, мутек, длйок, мьок, сур, криф, грозан, мустаф, каматан, кураф, гьопав, кьорав, укат, устат, самоглав, гулемоглав, набрусан, намусан, заметлан, хаиран, руклив и т.н.

Глаголи:

лети, рипка, харчи, фôрля, фата, сурна, пишна, суча, праде, ткае, уруштисва, припява, корди, дари, люби, гали, рука, кара са, калесва, курдисва, кандардисва, вдява, снуве, навива, фтасва и т.н.

Местоимения:

я, мене, тебе, нега, мояс, мояса, моесу, моиня, айсо, айса, айсе, айно, айна, айне, кина, оти, кутри, кутра, кутро, кутрито, кутрато, кутрото, айсакôв, айсакова, будин, будно, буднô, будни, врит и т.н.

Наречия:

айтуф, айтам, бôрже, шанливо, днеска, утра, пролет, млогу, яца млогу и т.н.

Обръщения:

мôри, майьо, тятю и т.н.

Междуметия и частици:

уйси, охси, вô, бре, тю бре, бя и т.н. 

Селският събор се провежда обикновено в началото на месец август, по случай Илинденско-Преображенското въстание. През 2007 той се провежда на 4 август.

Всяка първа събота от септември се организира събиране от славейновци на чеверме край новия параклис при Шарков мост. цццццццц

За Славейно е характерна Родопската кухня. Някои от по-известните ястия са клин, трахана, „супа от киселец“ и колаци (катми).

Други популярни ястия са качамак, „тиквеник“ и пататник.