Административно е съставно селище на Бобошевска община от 1 януари 1956 година (дотогава е общински център на съставна селска община в Дубнишка околия за целия период от Освобождението) и землището му е разположено в западното подножие на Северозападна Рила планина на площ от 12.273 km² (НСИ), на 300 – 499 м надморска височина по бреговете на река Бадинска и долинното разширение на река Герено. Намира се на около 14 км южно от град Дупница и на 1 км източно от главен път Е-79. Слатино отстои на около 80 км южно от град София,6 км източно от общинския център Бобошево, около 44 км югоизточно от областния център Кюстендил, около 42 км от Рилски манастир и около 19 км северно от Благоевград.
В дарствената грамота на последния владетел на Търновска България – цар Иван Шишман (1371 – 1393), която е дал на Рилския манастир на 21 септември 1378 г.(Eдинствен документ, съхранен понастоящем в България от цялото богатство и многообразие на официални граждански и църковни документи издадени от средновековната Българска държава) са включени земите на Слатино, но самото то не е споменато, за разлика от селата Кръчино и Бадино. Най-старите писмени сведения за Слатино под името Ислатна са открити в турски регистри (Джелепкешанския дефтер) от 1576 година, създаден по време на османското владичество при управлението на българските земи от султан Мурад III(1574 – 1595) и великия везир Мехмед паша Соколович (1565 – 1579)-сърбин от Херцеговина с рождено име Байца Ненадич. В детството си е помехамеданчен и дълги години служи в еничарския корпус, участва във военните походи на Изток и прави впечатляваща кариера на военен и държавник. Възстановява Печката Сръбска патриаршия. Днешниятобщински център гр. Бобошево се споменава, като частно владение, мюлк на Есмихан Султан, дъщеря на султан Селим II (1566 – 74) и жена на великия везир Мехмед паша – Соколлу в подробен описен дефтер за Кюстендилския санджак от 1570 г. В него се казва, че селата Бобошево и Илковци се дават като мюлк на „Нейно величество Есмихан Султан", като населението се освобождава от плащането на някои данъци и повинности, а също така и от събирането на момчета за еничари. В тези селища се забранява и достъпът на държавни чиновници. Дефтерът за тази година регистрира в Бобошево 330 домакинства и споменава плащането на пазарна такса, което показва, че там е имало тържище.
В периода 1557 – 1907 г. Слатино принадлежи в църковно-административно отношение към Самоковска епархия. В периода 1557 – 1766 тя е в състава на Печката патриаршия, а от 1766 – 1870 е в състава на Цариградската патриаршия. Присъединена е към Българската екзархия веднага след учредяването и през 1870 г.(От 1953-Българска патриаршия). След кончината на митрополит Доситей Самоковски през 1907 г. цялата Самоковска епархия, както и Слатино, преминават към Софийската света епархия, като Слатино е част от Дупнишката духовна околия към нея. Архиерейски наместник на Дупнишката духовна околия в гр. Дупница е протиерей Георги Паликарски; Храмове:„Св. Георги“ и „Св Богородица“. Основно вероизповедание на жителите на Слатино е традиционното за страната – Източно православно. Храм:„Св. Покров Богородичен“ с храмов празник-1 октомври. Други религии в Слатино не съществуват.