Синеморец е село в Югоизточна България. То се намира в община Царево, област Бургас, на устието на река Велека. Северно от село Синеморец е разположено устието на река Велека, пред което има широк залив. Естуарът на реката образува красива пясъчна коса при вливането си, която представлява плажна ивица „Косата“ или северния плаж на Синеморец. Североизточно от селото се намират заливът „Свети Яни“, където има рибарски пристан, и скалистата местност „Корабите“, за която има легенда, че там някога са разбивали старите и ненужни кораби.
Източно от Синеморец, във високата част на полуострова, е местността „Поляните“. Южно от нея е залив „Бутамята“ (Потамя) – южният плаж на Синеморец. На юг от Бутамята се стига до залива с красив плаж „Липите“, местност „Каньона“, където са характерните скални образувания „Скалата на Сизиф“ и „Пещерата на гълъбите“ и „Разделената канара“, нос Листи и залива „Листи“.
Територията южно от Синеморец до село Резово представлява защитена местност Силистар. Местността е крайбрежна, влажна зона със запазена типична лонгозна гора. По дюните и скалите около Силистар гнездят редки и защитени птици.
Територията южно от Синеморец до село Резово представлява защитена местност Силистар. Местността е крайбрежна, влажна зона със запазена типична лонгозна гора. По дюните и скалите около Силистар гнездят редки и защитени птици.
Недалеч от Синеморец при подводни проучвания в залива „Потамя“ са открити керамични фрагменти от 5—4 век пр.н.е. и от Средновековието. При подводни проучвания са открити котви и оловна обшивка на древен кораб. На полуострова има тракийски надгробни могили и малка крепост.
Най-старият писмен извор за Синеморец датира от 1498 г. В този документ за търговия със сол са изброени 19 семейства. Сред универсалните православни имена няколко пъти четем и характерното българско и гръцко име Манол.
Църквата в Синеморец е с патрон „Свети Георги“ и тук има интересна икона „Свети Модест“. Покровителят на земеделците и овчарите е изобразен между две дървета над орач с волове, овчар със стадо, кон и бивол. Впрегатните животни и дърветата са намерили място, защото тукашните обитатели са се занимавали с превозване на дървен материал.
След Освобождението в 1878 г. Синеморец остава в Турция. Освободено е през Балканската война. Тук се заселват българи, повечето от село Блаца (днес в Турция). Населението е заето със земеделие, скотовъдство и въглищарство.
През 2006 г. в могила край Синеморец, над устието на река Велека, е открито златно тракийско съкровище. Находката съдържа златна огърлица с бича глава, сериозно повредена от изгорената на клада знатна тракийка, златни наушници във формата на колесници с богинята Нике, управляваща два коня.
Сред откритията са още златна пластина – плочка от диадема с надпис „Деметриус направи“, сребърни дискове, които по всяка вероятност са били част от ритуално облекло, както и керамична антропоморфна скулптурка, която от едната страна изобразява мъжка фигура с подчертани мъжки полови белези, а от другата – с женски. От могилата са изровени общо около 160 златни предмета и детайли.
Археолозите са на мнение, че в могилата е кремирана знатна особа и затова част от предметите са обгорени. Вероятно това е погребение на жрица с аристократично положение. Открити са и керамични плочки с изображение на богинята-майка, почитана от траките. Намерените предмети са от III в. Пр. Хр. и са изложени в Общинския исторически музей в Царево.
Празник на Синеморец. До 2015 г. се празнува всяка събота преди деня на св. Петка Търновска 14 октомври, което е и патронният празник на селището. От 2015 г. празникът на селото започва да се отбелязва на 6 септември.