Пожарево

Рейтинг:
5 / 1 оценки
Пожарево е село в Западна България. Селото е разположено между върховете Голяма могила и Добър мъж – по протежението на дере, в дъното на което тече Пожаревска река, на 750 м надморска височина и на 20 km северозападно от столицата София. Има гледка към Витоша и Люлин. Изграден е микроязовир в източния край на селото. В Пожарево землището му се използва изцяло, за отглеждане на различни култури като : пченица, овес и много др. В селото се отглежда различен добитък, а също в може да се срещнат и диви животни в бизките гори.
  • Площ 15,16 km²;
  • Население 400 души;
  • Надм. височина 750 m;
  • Пощ. код 2229;
  • Тел. код 07178;
  • МПС код СО, СВ;
  • Община Божурище;
  • Област София;
Първоначално село Пожарево се е намирало на около един километър на изток от сегашното си местоположение, по-близо до днешния град Божурище в местността „Мало поле“ и се е наричало Малюрово. Рекичката, която минава и днес покрай това място, се нарича Пожаревска река. Местна легенда свързва сегашното име на селото с турското нашествие по тези земи Според нея, турците запалили всички къщи в селото и избили голяма част от жителите му. Оцелелите след погрома възстановяват селото на сегашното му място под името Пожарево. През 1836 година селото пострадва тежко от разразилата се в страната чумна епидемия. От 380 жители остават само около 50, от няколко рода. След това в селото се настаняват и заселници от други села, чиито потомци го населяват и днес. Югозападно от селото, в местността „Градище“, е имало крепост, която е служела за охранителен пост и междинна станция по пътя, водещ от Драгоман към Перник. Тази крепост първоначално е била българско владение, но впоследствие е завладяна от турците. Според преданията в Пожарево дълго време е живял турчин – земевладелец, който преди да се изсели в Цариград, продал имотите си, а мерата, намираща се около местността „Ридо“, подарил на жителите на Пожарево. Основният поминък на жителите на селото е било земеделието и скотовъдството, изразени предимно в отглеждане на пшеница и овце. Църквата в Пожарево „Свети Николай“ е построена през 1910 година, с общите усилия на пожаревци, които са носели камъни с каруците си, от съседните села. Иконите и проекта за иконостаса в нея са дело на художника Август Розентал – полски благородник, живял и творил в България и убит като доброволец от Българската армия в Балканската война. По същото време (1909 г.-1912 г.) Розентал е участвал в изписването и изрисуването на храм-паметника „Свети Александър Невски“. Негово дело са и иконите в църквите на Батак, Пещера, село Звъничево и Кремиковския манастир. На 22 май Пожаревската църква отбелязва храмовия си празник. Иконостасът на храма „Свети Николай“ е дело на дебърски майстори от рода Филипови.