Подвис (Област Бургас)

Рейтинг:
0 / оценки
Стидовска планина - едно от южните разклонения на Източна Стара планина, която започва край връх Българка над Сливен, завършва на изток също с връх, който в някои географски изследвания е означен с името Подвиски. За жителите на селото това е Облеченото кале. Разбира се, то е „облечено“ с габър и други дървета и храсти, за разлика от другото кале-Голото-върхът на което представлява гола, заоблена камениста чука. То е разположено на югозапад от Облеченото кале, от което го дели само ниска седловина. Между двете калета има и друга разлика. „Облеченото“ наистина е било кале, крепост, основите на която са запазени и до днес. На Голото кале крепост не е съществувала. Народната носия на подвисци е забележителна и прочута. За селото и не само за него, тя е наследство с голяма историческа и културно-художествена стойност.
  • Население 428 души;
  • Площ 55,751 km²;
  • Надморска височина 417 м;
  • Пощенски код 8450;
  • Тел.код 05577;
  • МПС код А;
  • Община Сунгурларе;
  • Област Бургас;

От Голото кале на запад и малко на югозапад следват други по-малки и по-ниски възвишения. Заедно с двете „калета“, те всъщност представляват единно планинско възвишение, с което завършва Стидовската планина.

И точно тук, непосредствено под южното подножие на това възвишение, над 410 метра над морското равнище, е разположено с. Подвис. Така от своето местоположение то е взело и името си – Подвис, което означава под височина. От неговата географска точка се разкрива широк простор. На североизток и изток линията на хоризонта се очертава от билата на планинските възвишения над село Прилеп. В южната посока на линията на хоризонта се очертава още от възвишенията над Карнобат На югозапад и запад тя завива по планинската верига Гребенеци се слива отново на север със Стидовската планина.

Географското местоположение на с. Подвис определя и неговия климат. По своя характер той е нископланински, с чист въздух и прохладно лято. Особен микроклимат на селото му придава възвишението под което е разположено. Сравнително високо, то пази завет от студените зимни северни студове.

В землеописателната характеристика е твърде интересна хидрографията. От всички водни източници само река Луда Камчия е отбелязана на географската карта на България. Тя протича на изток покрай северните склонове на Подвиските възвишения и служи за северна граница на землището на селото. Преди да стане част от чашата на язовир Камчия, тя имаше голямо икономическо значение за жителите на Подвис.

Изключително трудно е да се даде точен отговор на въпроса кога е положено началото на с. Подвис, но землището му е сравнително богато на археологически находки, на материални следи, които показват, че в по-малка или по-голяма близост досегашното му местоположение са живеели хора, кипял е човешки живот, развивана е човешка дейност от древни времена.

Най-древната следа отвежда на около 3 км югозападно от селото, в местността, която жителите на Подвис и днес наричат Черковчето. Ако се съди от наименованието, тук би трябвало да е съществувала християнска култова сграда-църква или поне параклис. Предполага се, че са били малки подземни черквици, строени навярно в онова време, когато християнството е било гонено. Те са били естествено закривани от някогашната непроходима гора, остатъци от която има и днес, макар да е доста изсечена и унищожена.