От Голото кале на запад и малко на югозапад следват други по-малки и по-ниски възвишения. Заедно с двете „калета“, те всъщност представляват единно планинско възвишение, с което завършва Стидовската планина.
И точно тук, непосредствено под южното подножие на това възвишение, над 410 метра над морското равнище, е разположено с. Подвис. Така от своето местоположение то е взело и името си – Подвис, което означава под височина. От неговата географска точка се разкрива широк простор. На североизток и изток линията на хоризонта се очертава от билата на планинските възвишения над село Прилеп. В южната посока на линията на хоризонта се очертава още от възвишенията над Карнобат На югозапад и запад тя завива по планинската верига Гребенеци се слива отново на север със Стидовската планина.Географското местоположение на с. Подвис определя и неговия климат. По своя характер той е нископланински, с чист въздух и прохладно лято. Особен микроклимат на селото му придава възвишението под което е разположено. Сравнително високо, то пази завет от студените зимни северни студове.
В землеописателната характеристика е твърде интересна хидрографията. От всички водни източници само река Луда Камчия е отбелязана на географската карта на България. Тя протича на изток покрай северните склонове на Подвиските възвишения и служи за северна граница на землището на селото. Преди да стане част от чашата на язовир Камчия, тя имаше голямо икономическо значение за жителите на Подвис.
Изключително трудно е да се даде точен отговор на въпроса кога е положено началото на с. Подвис, но землището му е сравнително богато на археологически находки, на материални следи, които показват, че в по-малка или по-голяма близост досегашното му местоположение са живеели хора, кипял е човешки живот, развивана е човешка дейност от древни времена.
Най-древната следа отвежда на около 3 км югозападно от селото, в местността, която жителите на Подвис и днес наричат Черковчето. Ако се съди от наименованието, тук би трябвало да е съществувала християнска култова сграда-църква или поне параклис. Предполага се, че са били малки подземни черквици, строени навярно в онова време, когато християнството е било гонено. Те са били естествено закривани от някогашната непроходима гора, остатъци от която има и днес, макар да е доста изсечена и унищожена.