Ощава
За произхода на името Ощава има две предположения. Първото – произлиза от турското „хош ава“ т.е. добър климат и второто от „отава“ – втора трева след коситба заради факта, че в района има много пасища и ливади. Село Ощава е разположено в северозападните подножия на Пирин планина. Селото има повече от петнадесет махали, които са пръснати по двата бряга на преминаващата река Дяволска /Шейтан дере/ сред борови гори и поляни. Надморската височина е различна и се движи от 450 до 750 метра надморска височина. Има видимост към най-високите и красиви пирински върхове - Синаница, Вихрен, Албутин, Плешки, Каменитица и връх Пирин. Разстоянието от разклона на главен път Е-79 близо до Кресненското ханче е 13 километра, като преди това се преминава през село Стара Кресна. Пътят е асфалтов и в много добро състояние.
- Население 92 души;
- Площ 41 746 km²;
- Надморска височина 1002 м;
- Пощенски код 2847;
- Тел.код 074337;
- МПС код Е;
- Община Кресна;
- Област Благоевград;
Топ оферти
Виж всички оферти
Топ
Монтажен комплект за соларен панел за кемпер/каравана 7 елемента
Цени от 70лв.
Топ
Ветроупорни завеси
Цени от 18лв.
Топ
Външни ролетни щори
Цени от 1лв на км.лв.
Топ
Студио в Банско под наем за месец
Цени от 800лв.
Топ
Продава ПАРЦЕЛ гр. Долна баня, област София
Цени от 49000лв.
Топ
Продава студио в Банско 53кв. м. Обзаведен
Цени от 96 000лв.
През XIX век Ощава е чисто българско село, числящо се към Мелнишката кааза на Серски санджак.
Черквата „Свети Тодор Тирон“ е строена през 1930 година, на мястото на старата черква, която е била опожарена по време на Балканската война от турците. Селото е опожарявано и по време на Кресненско-Разложкото въстание. Тогава в селото е убит и ръководителя на въстанието Стоян войвода. Имало е килийно училище към старата черква, а новото школо е строено в началото на двадесетте години на миналия век. В землището има много оброчища на различни светци.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Хущава (Houschtava) е посочено като село със 115 домакинства с 380 жители българи.[2] Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Ощава живеят 1350 души, всичките българи-християни.[3] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Hochtava се състои от 1440 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 50 ученици .Край река Дяволска има много красиви кътчета. В района природата е изваяла причудливи скални мегалити с различна форма. В землището на Ощава има два минерални извора, които могат да се превърнат балнеолечебни центрове.
Черквата „Свети Тодор Тирон“ е строена през 1930 година, на мястото на старата черква, която е била опожарена по време на Балканската война от турците. Селото е опожарявано и по време на Кресненско-Разложкото въстание. Тогава в селото е убит и ръководителя на въстанието Стоян войвода. Имало е килийно училище към старата черква, а новото школо е строено в началото на двадесетте години на миналия век. В землището има много оброчища на различни светци.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Хущава (Houschtava) е посочено като село със 115 домакинства с 380 жители българи.[2] Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Ощава живеят 1350 души, всичките българи-християни.[3] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Hochtava се състои от 1440 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 50 ученици .Край река Дяволска има много красиви кътчета. В района природата е изваяла причудливи скални мегалити с различна форма. В землището на Ощава има два минерални извора, които могат да се превърнат балнеолечебни центрове.
