Огняново (Област Благоевград)

На половин километър северно от селото в местността Крайселско има група от седем минерални извора и един сондажен кладенец с температура 35 – 39,5 °C и ниска минерализация, подходящи за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични, гинекологични и урологични заболявания. Тук е построен профилакториум „Огняново“ – т.нар. Селски бани. На километър и половина североизточно от селото в местността Крайречно има втора голяма група минерални извори – Гоцеделчевски или Градските бани с темперарура 41 С. В 1963 година Огненово е обявено за балнеолечебен курорт с местно значение. Според народно предание Фотовища е продължение на старо българско селище с име Потопища. Под имената Хотогаща и Хотовища селото се споменава в османски данъчни регистри от втората половина на XV век, 1623 – 1625, 1635 – 1637, 1660 и 1671 като преобладаващо християнско село, чието население се увеличава.Всъщност през 1478 – 1479 година се споменава с 1 мюсюлманско и 53 немюсюлмански домакинства. През 1519 година е посочено като село с 10 мюсюлмански и 76 немюсюлмански домакинства.През 1530 година се споменава отново с 10 мюсюлмански и 108 немюсюлмански домакинства. В документ от 1546 година се споменава, че селото спада към вакъфа на Коджа Мустафа паша. В джизие регистъра от 1615 година селото е натоварено да изплаща 31 ханета а в този от 1635 година с 37 ханета. През 1660 година селото е натоварено с изплащането на 44 ханета. През 1671 година в Неврокоп били свикани посланици от всички села в казата да свидетелстват в съда, че им е била изплатена изкупената от държавата продукция. От мюсюлманските села бил пращан мюсюлманин, от християнските – християнин, а от смесените – мюсюлманин и християнин. Селата, в които живели хора с по-висок обществен статут, са представени от тях без значение от религията им. В този документ Огняново е представено от християнин. През 1723 година 8 мюсюлмани и 11 християни от Огняново са обложени с данъка авариз.