Мламолово

Рейтинг:
0 / оценки
Село Мламолово се намира на 3 км от гр. Бобов дол на югоизток и на 42 км от гр. Кюстендил на северозапад. Разположено е в източните разклонения на Конявска планина в местността „Разметаница“ на височина 500 м. През селото минават реките Бобовдолска, Горещица и Асар. Климатът е континентален. В далечно минало, главно по време на древните траки и римско владичество, в старинното селище Мламолово са се намирали рудни находища от злато, което се е добивало с копаене или промиване. Съществуват две вероятни причини за изоставянето на рудодобива в околността: първата е изчерпване, а втората Великото преселение на народите през IV – VI век и свързаните с него опустошения и грабежи.1

На новогръцки език думата „маламо“ означава злато, но тя не със старогръцки произход, а е тракийски езиков остатък. Има две предположения за местонахождението на старото селище:

• Първото е, че местностите „Асар“, „Подкраище“ и „Марено“ са три съставни махали на селището.

• Второто е по – вероятното, че селото се измествало три пъти по различни причини.
  • Население 611 души;
  • Площ 16,67 km²;
  • Надморска височина 658 м;
  • Пощенски код 2654;
  • Тел.код 0702;
  • МПС код КН;
  • Община Бобов дол;
  • Област Кюстендил;


В местността „Десетако“ се намират старите гробища, мястото е наречено така, защото там се събирал данък за жито. Българите са плащали по 1/10 част от произведеното жито на турците. В района на днешния училищен двор са били погребвани всички заселници и пришелци, а турските гробища са се намирали под „Сухата чешма“.

По време на османската власт училището се е местело в частни къщи. Първият учител се е казвал Георги, по негово настояване през 1882 г. се построява и първата училищна сграда.

Сведения за селото под имената Меламово, Мламолова, Маламлува има в турските регистри от 1576 г.

Селото се е състояло от един мюсюлмански чифлик, 90 български семейства и 3 големи задружни бащински семейства (рода). Населението е плащало данък: пшеница 12 товари за 300 акчета; за гроздобер 23 акчета; за бостан 30 акчета; за внесено вино 15 акчета; за свине и Божик (Бъдни вечер) 21 акчета и т.н.

Селото е плащало данък за овцете общо 315 овце, като са изброени следните хора и кой по колко овце е давал за данък:

Никола, Тодор и Димитри Стайко – 50; Стоян Балабан – 30; поп Бою-30; Цеко Марко – 30; Нино Стоян – 20; П. Ремле – 30.2

Като се има предвид, че съгласно тогавашното законодателство 1 овца се е вземала за данък на притежавани 25 овце, става ясно, че тези хора са притежавали сравнително голям брой животни.

От взетите данни от турските регистри се вижда, че основните поминъци на населението са били животновъдството и земеделието. Освен тези поминъци през 1836 г. се появява и въгледобива. Френският учен Ами Буе изучаващ геологията на Балканите е написал, че между Конявската планина и с. Мламолово има три дебели пласта от битуминизирано навярно лигнатизирано дърво. В началото на 70-те години вече жителите на Бобов дол и Мламолово копаят въглища и ги продават на държавата.

През 1922 година в селото е основано читалище „Напредък“, в него е изградена библиотека и етнографска музейна сбирка, отрязваща културно битовите традиции на Мламолово. Тя не е пълна и все още продължава събирането на експонати.

1 – Според направената справка за произхода на с. Мламолово до БАН през 1984 г.

2 – В джелепкешанския регистър от 1576 г.