Името Махалата идва от пръснатите в миналото колиби в района, които с течение на времето са образували една голяма махала. Няма писмени документи, които с точност да покажат кога възниква селото. Намерените останки от глинени съдове обаче говорят за наличието на живот в този край още в древността. По време на Кресненското въстание през 1878 г. Махалата е опожарена от турските части, а част от жителите ѝ са избити. По-късно селото се възстановява, като през 1922 г. е открито и училище „Свети Свети Кирил и Методий“, в което са се обучавали ученици до 3-то отделение. В средата на ХХ в. селището е било най-многобройно – около 500 жители. В началото на XXI век, в Махалата живееят около 50 души.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Махала (Mahala) е посочено като село с 18 домакинства и 60 жители българи.
Населението в Махалата изповядва християнска религия. Близо до селото е имало стар манастир и стара черква, според народното предание. Не е известно кога са построени. През 1920 година започва строежът на черквата „Свети Димитър“, осветена е през 1926 г. Десетки години по-късно черквата обаче се разпада и служенето в нея се прекъсва. В края на ХХ в. населението изгражда нова черква, която приема името на старата – „Свети Димитър“.
Всяка година на празника Възкресение Господне североизточно от селото се организират общоселски веселби. На тържеството идват и хора от близкото село Седелец. По известни изследователи на историята на Махалата са Борис Сандански и д-р Христо Тасев, издали своя труд „Свети места в Санданска околия“. Близо до селото е имало стар манастир и стара черква, според народното предание. Не е известно кога са построени. През 1920 година започва строежът на черквата "Свети Димитър", осветена е през 1926г. Десетки години по-късно черквата обаче се разпада и служенето в нея се прекъсва.