Лозенец (Област Бургас)

Курортното черноморско селище Лозенец носи това име от указ №162 от 08.04.1931 г. То е пряк наследник на преходното селищно име, което е побългарен вариант на гръцкото нарицателно αμπέλι („лозе“). Наред с Ембелец в народната памет са засвидетелствани и изговорни успоредици Ембеля, Емберлѝ.

Заселването му се дължи на масовия принудителен екзодус на българите от Източна Тракия и южните склонове на планината Странджа след Балканската и Междусъюзническата война (1912 – 1913). Основното ядро на жителите му се образува от преселници от с. Велика, също Старо Велика, и отчасти, от селищата Малък Самоков и Пенека на около 30 km югоизточно от гр. Малко Търново и непосредствено южно от граничната река Резовска между България и Турция. На 20.09.1913 г. жителите на Старо Велика били принудени от турските (военни и административни) власти да напуснат селото в срок от 24 часа и да преминат новата граница между двете държави при гр. Малко Търново.

След десетгодишни лутания в региона и колебания, десетина семейства се заселват окончателно в землището на някогашното с. Поровица (опразнено вероятно още в началото на 19 в., може би във връзка с Руско-турската война от 1828 г.) Със съдействието на българските власти през пролетта на 1924 г. се създава селищен кадастър и се определят 20 парцела за къщи и дворове, които били разпределени между заселниците по жребий. Няколко години по-късно (1928 – 1929) се застрояват с държавен заем около 30 къщи, които образуват ядрото на селището Ембелец, респ. Лозенец. Пак по същото време оземляват преселниците-тракийци с по 50 дка земя на глава на семейство и се засаждат (отново!) по 5 дка лозя в местността „Тарфа“.

През 1929 г. (според някои други източници по-късно) се основава първата селска кооперация за риболов, в който занаят някогашните преселници от Странджа не били особено изкусни. Но кооперацията успяла да закупи първите лодки-аламани и мрежи за улов на паламуд. През 1931 г. възниква и още една кооперация, наречена „Сила“, която имала като предмет на дейност дърводобив и производство („горене“) на дървени въглища. Така била възродена една стара поминъчна традиция на някогашните величани. Към двете кооперативни сдружения малко по-късно се добавила и една потребителска кооперация с магазин и железаро-коларска работилница, но сведенията за нея са оскъдни и неясни. Затова се предполага, че т.н „горска кооперация“ всъщност е разширила дейността си и като занаятчийска и потребителска.

През 1929 г. жителите на Ембелец обединяват усилията си да построят училище и след много затруднения и чрез самопожертвования успели да издигнат една учебна стая и канцелария. По за година-две като учители бивали наемани правоспособни лица (понякога и семейни двойки) от околни или по-далечни селища, но едва през 1950 г. били разкрити прогимназиални и гимназиални класове до 7 клас. Училището на Лозенец посещавали и деца от околните селища. За тях било организирано и общежитие, което през летните месеци било използвано като ваканционна база за летуване на деца, поддържана по договор с гр. Кърджали.

През 30-те години на 20 в. все по-настойчиво се заговорило и за построяване на собствена църква. Много труд бил вложен доброволно в набирането на строителен материал, но липсвали парични средства за строежа. Краят на Втората световна война заварил лозенчани без църква. По празниците се черкували отчасти в съседното село Велика или в общинския център Царево. Сегашната църква Св. Георги е била построена и осветена едва през 1998 г.

Религии