Лялинци

Районът на селото е бил заселен от най-дълбока древност,свидетелство за това е праисторическото селище-Градище на връх Любаша,около 5 км югоизточно от селото. На същото място е било изградено селище и през късната  античност.В местността Тъговища е открито друго антично селище,вероятно с него е свързана надгробната могила на изток от селото. Съществуването на с. Лялинци през късмото средновековие е засвидетелствано от средновековната църква "Св.Никола" в гробищата, изградена не по-късно от XVI в.По време на турското робство тя е била зарита под земята, за да бъде запазена и е възстановена през 1870 г. Първоначално е имало друга черква със същото име-"Св.Никола" в местността "Своге" или Престол,на около 1 км югозападно от селото,след разрушаването й през късното средновековие,тя не е преизградена,а е пренесена в селските гробища.Сега където първоначално е била църквата е останал само престолният камък. Днес средновековната църква "Св.Никола" е добре реставрирана и поддържана,и представлява добър пример на църковното строителство през средновековието по тези земи.

Произхода на селищното име също е неясно. Казват, че по реката на селото имало много воденици и те не спирали да бъбрят, та от това неспирно „ляляне“ дошло и името Лялинци.

„Селoто ни е много старо. Съществува от времето на траките на това място. Местено е три пъти все около върха. Било е в местността Търговище, било е горе на високото, слезло е тука в ниското. В  стари времена крепостта Любаш е била голяма охранителна крепост."

Църквата, която съществува в момента в селото е била също на върха. Пренесена е камък по камък в ниското. През турско време е заравяна, достроявана е през 1870 г.. Попа, който си е позволил да строи не е попитал епархията в Ниш, та са щели да го съдят за това нещо. Едвам се е отървал, че е пристроил църквата.

В селoто е кипял живот, а горе под върха до големото дърво се чува едно бучене, на около 15 метра от него. Като се дръпнеш спира. Моята баба ми е разправяла, че шума бил от много силна вода, която унищожавала реколтата и чорбаджията в селото събрал вълната от овцете и омешана с глина запушил водата – да не бучи  и да не отнася реколтата.

В Лялинци имат легенда за Любаш: В селото преди много години живеела мома Яблена, а в нея били влюбени Любаш и Младен. Бащата на Яблена харесвал повече Младен, че бил от заможен род, а бащата на Любаш имал само малка воденичка, но избора все пак бил на Яблена.

Една вечер Яблена се връщала от чешмата и я срещнали Любаш и Младен. Поспри Яблено!-рекъл Младен. – С Любаш сме като братя, а ти си в сърцата и на двама ни. Гергьовден иде, а ние сме сторили облог – който пръв ти подаде китка на връх върлото, негова ще си.

Дошъл Гергьовден. Яблена се качила на върха, на мегдана се виело хоро , а Любаш и Младен се втурнали към върха. Отначало тичали леко, после дъхът им почвал да спира. Наближавали вече Яблена, но Младен видял, че  тя следи с поглед Любаш. Болка промушила сърцето му, свили се коленете му, паднал и кръв шурнала от носа му. А Любаш сякаш добил сили, но за кратко. Подал китката на Яблена и рухнал на земята. Взела неговата китка Яблена, взела и Младенината, притиснала ги до  гърдите си, но от тоя миг никой повече не я видял. От тогава върхът останал с име Любаш, а реката в ниското с име Яблена.

Туристическият маршрут за изкачване на връх Любаш (1398 м) от село Лялинци е един от двата най-популярни подхода за изкачването на едноименната планина. В тази част на Трънско са концентрирани доста планини, а Любаш е идеалното съчетание от приятен преход и обзорни гледки. Не го подценявайте, гледайки височината. Макар да е двойно по-нисък от рилските или пиринските първенци, той няма да се даде толкова лесно и смятам, че дори е по-костелив от доста от тях.

До село Лялинци се стига по главния път за Трън, от който се отбива 2-3 км по тесен, но добър асфалтов път. Маркировката до върха е направена през октомври 2017 г., добра е и е в червен цвят. Вода по маршрута няма, а той е на открито почти през цялото време, затова е много препоръчително да се запасите предварително. Теренът е смесица между почва и камъни, но имайте повече от едно наум, защото е коварно, особено на слизане. Опасни участъци няма. Отварям скоба за ловния сезон по тези места. Препоръчително е да се избягва периода от октомври до февруари. Освен това в Трънско си е Трънско и има много ниски трънаци, затова е препоръчително гети или поне дълъг панталон.

Началото на маршрута е преди изхода на село Лялинци в посока село Ребро, близо до църквата. Има един мост над дере и след него тръгва пътека нагоре. Не след дълго излиза на черен път, по който тръгваме надясно. Ще спомена, че освен червената маркировка има и маркировка само с бяла боя, която тръгва директно нагоре. Понеже бялата боя не е официален знак за туристически маршрут, съветвам да се следва червената.

Известно време се върви по черния път, докато достигнем до мястото, където отбиваме вляво. Маркировката ни указва посоката на камък, както и по дърветата. Наклонът рязко се увеличава. Тук се слаломира между храсти и ниски дръвчета, минава се през една тясна гора, след която има още едно кратко голо изкачване, докато стигнем връх Мали Любаш (1140 м). Той изглежда по-скоро като издутинка, отколкото като връх, но все пак… Ще го познаете по металния кръст с една счупена страна.

Оттук следва прав участък, където трябва да се следи маркировката малко по-зорко, защото нямаше много удобни за целта дървета и камъни и е по тънки храсти и дръвчета. Следва леко слизане до още една малка горичка, за да излезем от нея към дългото изкачване. Оттук нагоре няма много за описване. Гол склон, с панорамни изгледи. Няма отбивки, няма нищо – само напред и нагоре. Може да отнеме и около час, но най-сетне се намираме на връх Любаш, за да хвърлим поглед към цяло Краище.

Оттук може да се слезе към село Ребро, а ако търсите и съчетание с връх Стража (1388 м) в един ден, най-добре се качете на Любаш от село Ребро, слезте по този маршрут и от Лялинци се качете на Стража.

През 1913 година в Лялинци е основана земеделска кооперация „Любаш“. Към 1935 г. тя има 77 члена.

Във Войните за национално обединение 1912 – 1918 г. загиват 28 жители на Лялинци.

В 1921 г. в селото е открита прогимназия, чиято сграда е построена през 1927 година. През същата година от местни учители е основано и читалището „Момина могила“.[1]

През 1955 година е основано ТКЗС, което просъществува до 1992 година.

През 1985 година Лялинци има 93 жители.

Средновековната черква „Св. Никола“ е изградена не по-късно от XVI в. Първоначално е била построена в местността Своге, на западния склон на Любаш, на около 1 км от селото. През късното средновековие е пренесена камък по камък в селото. По време на османската власт тя е била зарита под земята, за да бъде запазена и е възстановена през 1870 г. В селото всяка година през август се провежда църковен курбан. Църквата „Св.Никола“ е добре реставрирана и поддържана, и представлява добър пример на църковното строителство през средновековието по тези земи. През 2018 г. църквата е обявена за паметник на културата с национално значение.[4]

В планината Любаш, местността Кокошиняк се намира голям кръст.

На най-високата част на в. Любаш се намират фрагменти от праисторическа керамика. Разкрита е крепостна стена с приблизителна дебелина 2 m, която обхваща площ с около 170х100 m. В днешно време стената се наблюдава под вал.

В центъра на селото се намира плоча в памет на загиналите лялинчани през войните.

Обособен е микрорезерват в землището на селото заради растението Паничиево секирче. То е изключително рядко в световен мащаб и заема място в Червената книга. Открито е в България през 1903 г., след което изчезва и е намерено отново през 1998 г. В Сърбия вече е изцяло изчезнало. Защитената територия е около 70 декара.

Любаш планина е част от Руйско-Верилската планинска редица заедно с планините Руй, Китка, Чарчалат, Ездимирска, Стража, Черна гора, Голо бърдо и Верила.

Намира се южно от село Лялинци. Простира се между долините на Лялинска река от север и изток, Ябланица от юг и Клисура от запад. Най-високият и връх е Любаш (Момин двор) – 1398 м. На югоизток от него се редят няколко височини приели имената на съседните села: Ребърска могила – 1204 м, Изворска могила – 1022 м и Садовишка могила – 906 м. Планината се откроява рязко от околността със своята заоблена, гола и скалиста снага.

Високите части на планината са безводни, но от ниските склонове извират Лялинската река и няколко други потока, от които се образува р. Ябланица. Югозападно от Любаш води началото си р. Светля, която е десен приток на р. Струма. Планината е залесена по южните и западни склонове с букова гора, а в полите и има пасища и ливади.

На върха на планината са запазени развалини от старинна крепост.

Стража или Парамунска планина се намира източно от Велиново, между планините Ездимирска и Любаш. Тя се ограничава от реките Ябланица на североизток, Клисоура на северозапад и запад, и Лялинската река от юг.

Най-високите върхове в планината са Големи връх – 1488 м, Градище – 1389 м и Кръста – 1558 м. Планината е бедна на водни ресурси. От нея извират няколко поточета, на едно от които се разполага село Парамун. В източното и подножие (в землището на Мракетинци) има пещера, а на връх Градище – останки от крепост.