Селото се споменава за първи път в османски данъчен регистър от края на XV век под името Кромид с 40 християнски и 9 мюсюлмански домакинства. С името Кромидова и Куромидова се споменава в подобни докуметнти от 1611-1617 и 1623-1625 с 11 и съответно с 10 християнски семейства.Църквата „Свети Георги“ е построена в 1860 година.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кромидово (Kromidovo) е посочено като село с 27 домакинства и 25 жители мюсюлмани и 50 българи.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
„ Кромидово, на север от Демир Хисар 7 часа. Разположено при двата бряга на Мелничката река. Почвата твърде плодородна. Има и много градини със зеленчук, който се разпродава в Мелник. Гръцка църква. 20 къщи турски, 30 български. “
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Кромидово (Kromidovo) се състои от 112 българи екзархисти.
При избухването на Балканската война един човек от Кромидово е доброволец в Македоно-одринското опълчение. През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето и опожарено от гръцката армия.