Кортен

Кортен е създадено още при преселението на българите. Предполага се, че името на село Кортен произлиза от „Куртен“, което на старобългарски означава „Вълче село“. Най-вероятно при завладяването на областта Загоре от хан Тервел е основано селото. Кубрат е старобългарско име, което на старобългарски е звучало Курт(и). Другата възможност е от иранското „корта“ – кошара /„оградено място“/ срвн. името Динискорта, анализирано от В.Велков/;в този случай името ще се преведе като „Дворище“ /„Кошарище“/. Това имеподхожда по-добре на селото, защото то е богато и заможно. В селото има църква още от преди Освобождението, затова тя е вкопана в земята. нейното име е „Св. Николай Чудотворец“. Тя е типична възрожденска църква, до входа са изобразени ктиторите, които са отделили средства за построяването ѝ.

В Кортен има читалище за близо 200 души Кортен е едно от малкото места, където може да се види истински самолет МИГ 21. Заради храбростта на кортенския летец-изпитател Петър Банков, селото беше удостоено с честта да притежава бойна машина, която е летяла и бранела небето на България. Той може да бъде видян точно в центъра, където специално за откриването бяха направени реформи от съвестни жители, които събраха пари, за да може всеки преминал от там да разбере за смелите хора, които са живели, живеят и ще живеят там. В с. Кортен и околията съществува много интересен обичай наричан другаде ората копата, който се прави на християнския празник Сирни Заговезни. Това е хвърлянето на бутурници, запалени от много голям огън, наричан куралийница. Бутурниците са вид издялани от дърво стрели – обикновено се правят от дрян. Имат прикачени на тях крила, които се наричат „уши“, с които бутурницата лети и се върти около оста си, поради специфичната им извивка. Предната част на бутурницата е издялана под формата на конус или пирамида – тя представлява върха ѝ. В основата му се прави неголям отвор. На този отвор се нанизва бутурницата на гъвкава сурова пръчка с леко заострен връх. Самото хвърляне представлява запалването на ушите на бутурницата, вече нанизана на пръчката, и силно замятане настрани или нагоре, като пръчката рязко се спира в протегнатата напред ръка на хвърлящия, или в по дебела и тежка пръчка. Резултатът е „излитането“ на бутурницата в небето с въртеливо движение, от което наблюдателя вижда ясно очертано огнено кръгче от въртящите се запалени уши. Има поверие, че в каквато посока излети първата бутурница оттам ще бъде бъдещата изгора на човека, който я хвърля – разбира се това се отнася за млади неженени момчета и младежи. За здраве се хвърлят всички бутурници, като всяка се „нарича“ на някой от семейството, за приятели и дори за животни. Обичайно е, по време на хвърлянето на бутурниците, да се пие домашно вино, обикновено направо от нечия кана, услужливо подадена от някой от хвърлящите. След приключването на гореописания ритуал, всички се прибират по домовете и продължават с традиционната за този празник вечеря, включваща пита, бяла халва, завързана на връв, и пр.
бутурник/ бутурница
дървена обредна стрела ползвана в обичая мятане на бутурници

Кортен – за чара на соца, бойните изтребители и перлената ракия

от Петър Петров Кортен – за чара на соца, бойните изтребители и перлената ракия Кортенският МИГ на фона на общината

Освен че тези дни се прочу като родното място на първия български екшън-герой, сливенското село Кортен е забавно и живо място, което определено си заслужава да се посети, ако случайно сте попаднали в района.

С около 2000 жители, в полите на Средна гора, то е сравнително добре поддържано (за стандартите на българските села) и си има собствен културен живот, забележителности и празници. Все пак не са много селата с паркиран на площада боен изтребител МиГ-21, оборудван за въздушен бой с пълен комплект ракети. Реликвата на родната авиация вече никога няма да пори небесата, но през последните години допринася за славата на Кортен, заедно с хубавото грозде, вино и ракия, с които селото е традиционно известно.

Кортен е удобно близо до Нова Загора (6 км), но през последните години не е лесно без кола да се стигне до него, защото автобусите оредяха. Но винаги можете да направите като местните – да застанете до бензиностанцията на разклона от пътя София –Бургас и да махате на автостоп. Гарантирано до 15 минути някой ще ви качи, а пътуването е не повече от 5 минути.

Романтика от соца

В допълнение към споменатия вече МиГ, който всъщност е паметник в прослава на тримата кортенци военни летци, центърът на Кортен е запазил от очарованието на соца – има просторен площад, голямо основно училище, кметство, читалище с часовникова кула, салон и кръчма.

Селото се сдобива и с паметник на Хан Аспарух, надлежно подарен от затворено новозагорско поделение. Забележителна е църквата на Кортен, построена през 1835 г. Интересни са както външната и архитектура, така и някои части от иконостаса, които се приписват на видни майстори от българското Възраждане. Ако църквата се окаже затворена, винаги можете да питате за попа в съседната кръчма. Дори и да не е там, ще го намерят и той с удоволствие ще ви я покаже и ще ви разкаже историята ѝ.