Кокаляне

Рейтинг:
0 / оценки
Кока̀ляне е село в район „Панчарево“ на Столична община, област София. Село Кокаляне е разположено в полите на Витоша, в най-ниските ѝ склонове и покрай р. Искър, по шосето София-Самоков. Намира се на 15 км от центъра на столицата, заобиколено от всички страни с планински хълмове, в котловина с 700 м надморска височина. Недалеч от него се намира Лозенската планина, с Урвишката крепост, Урвишкия и Кокалянския манастири. Кокаляне граничи с курортното селище Панчарево, чрез своя квартал „Кокалянско ханче“. Насреща му са водите на Панчаревското езеро и вишнатите над тях последни разклонения на Средногорието, отзад и в страни Витоша и Плана планина.


В центъра на селото е разположена сградата на кметството.В същата сграда са разположени хранителен магазин и лекарски кабинет. До сградата на кметството е разположена чешма, под която тече река.В селото има около 3 хранителни магазина и три ресторанта. Селото има и своя аптека. Тъй като селото е близо до София, неговите жители имат възможността да пазаруват и да се развличат в съседното Панчарево или в Столицата. В същата сграда е библиотеката и новоизградената сцена на читалище „Заря“ – читалище със стогодишна история. Театрална група, женска имъжка певчески групи, коледари, танцови състави – това е част от работата през годините.

В с. Кокаляне са разположени няколко вилни комплекса в близост до природата. В някои от къщите на тяхна територия има постоянно живущи хора.


  • Площ 15,598 km²;
  • Население 2006 души;
  • Надморска височина 713±1 m;
  • Пощ.код 1191;
  • Тел.код 02992;
  • Мпс код С;СА;СВ;;
  • Община София;
  • Област София;
Името е променяно на Кокаляни, Кокалене, Кокаленя и пр. В песни и предания то е „Старото село Кокаляне“, „Царевото село“. След Освобождението в Кокаляне оцелелите къщи и родове са сравнително малко – около 15. По-известните са Кърлеви, Шаранкови, Мануилови, Гледжови, Тункови, Генкови, Белилови, Денковци, Цветкови, Караджови, Велеви, Велкови, Казакови.

През 1889 г. частна белгийска фирма построява електроцентралата до с. Кокаляне. В дола, образуван от течението на Искъра, се строи текстилна фабрика, но през 1930-те години е преобразувана в бакърена (медна) фабрика. Така бившата тъкачница (бакърена фабрика/ чугунолеярна) става поливна станция за тогавашния Земеделски професионален съюз, след това е болница за туберкулозно болни (изключително добри климатични условия за това заболяване), а днес е оздравително заведение за лица със ставни заболявания. Кокаляне е старо, но все пак младо селище. Съвременник на Шишманова България, на траки и Крумовите прабългари, на Лалуш Байрактар и Чавдар войвода.