Карлуково

Климатът е умереноконтинентален, характеризиращ се с топло лято, студена зима, голяма сезонна амплитуда на температурата на въздуха, пролетно-летен максимум и зимен минимум на общо взето недостатъчните валежи и сравнително устойчива снежна покривка.

Поради геоморфоложките условия в Карлуковския карстов район, в землището на Карлуково могат да се наблюдават всички известни карстови форми, включително едно от малкото останали в България карстови блата – Лилов вир (Лилов гьол). Известни са над 600 пещери – хоризонтални и пропастни, сухи и водни. Най-атрактивна е пещерата Проходна, която се слави с най-високия естествен свод на Балканите и със скалния феномен „Окната“. Пещерата Темната дупка е с дължина 215 м и денивелация 44 м.

Землището на Карлуково е частично в обхвата на „Карлуковски карст“ – защитена зона в България от екологичната мрежа „Натура 2000“ по Директивата за птиците.

Карлуковският карстов комплекс заедно с Крайпътния ландшафтен парк „Панега“, разположен край Луковит, образуват Геопарк „Искър-Панега“.

Карлуково съчетава природни и исторически забележителности, като районът е населяван от дълбока древност.

Тук по време на Второто българско царство е имало голям манастир, познат под името „Викторова лъка“, около който са възникнали средновековната църква „Успение Богородично“, чиито последен стенописен слой датира от 1602-ра година, както и скалните манастири „Света Марина“, „Св. Безсребреници Дамян и Козма“ и „Св. Никола“ (Глигора). Заедно с изградения в най-ново време храм „Света Троица“, общият брой на църквите в Карлуково наброява пет – признак на високо културно и историческо наследство по тези земи. В началото на османското владичество, а вероятно и още по времето на Втората българска държава, селото е влизало в кааза (област) Мроморнича (бълг. Мраморница).