Караново (Област Сливен)

Могилата се намира в подножието на последните разклонения на Сърнена гора. На юг от нея се шири плодородното Новозагорско поле, което се слави със своя чернозем и голямо житно плодородие. Сега могилата е останала в северозападния край на село Караново, отстоящо на около 10 km от най-близкия град Нова Загора.

Могилата е от типа на т.нар. селищни могили, каквито в България има много, но като че ли техният брой е най-голям в Новозагорско. Карановската могила е една от най-големите в България. Тя е висока 13 m, дълга 250 m и широка 150 m. 12,40-метровите култури наслоявания дават възможност да се изучи много добре стратиграфският профил на праисторическото селище, а който позволява да се периодизира културата на отделните пластове. По този начин е създадена Карановската хронологическа система, извоювала признание сред специалистите. Тя служи за еталон на културното развитие през неолита, халколита и първата половина на бронзовата епоха в Южна България. Археологическият комплекс Източна могила е част от некропола на селищен обект до село Караново. Могилата има леко елипсовидна форма с диаметри 63 – 77 и е ориентирана по дългата си ос – север-юг. Най-високата точка и е на 14 метра над околния терен. В могилата е открита (2008 г.) колесница, четириколка, разглобена и положена при характерния ритуал „погребение на колесници“, съпътстващ погребенията на аристократи от I-II в. сл. Хр.

Могилата е разкопана само частично (около 1700 m²), но е намерено значително археологическо богатство. Всички находки се намират в музеите в София и Нова Загора.

Разкопките на Карановската могила разкриват праисторическите култури от VII до II хилядолетие пр. Хр. с малки прекъсвания. Разкопките на селищната могила започват през 50-те години на 20 в. от Васил Миков и Георги Георгиев. Това е една от малкото цялостно проучени селищни могили на територията на България. Разкрити са 7 пласта. Селищната могила става епонимен обект не само за България, но и за цяла Югоизточна Европа. Периодизацията на могилата е определяща за праисторическата култура на споменатия ареал. Караново е разделено на 7 културни хоризонта, съответно Караново I и II – ранен неолит, Караново III – среден неолит, Караново IV – късен неолит, Караново V – ранен халколит, Караново VI – късен халколит и Караново VII – ранна бронзова епоха. Животът на могилата продължава хиляди години, като е регистриран хиатус (прекъсване) между халколитната и раннобронзовата епоха. Откритите керамични съдове са експонати не само на музея в Нова Загора и на Националния археологически музей, но са постоянни експонати на музеи в Япония, Германия, Австрия и Холандия. Самият обект е най-известният археологически обект сред международните археологически среди. Неговата вътрешна периодизация е определяща за праисторическите обекти от цяла Югоизточна Европа. Проучването на обекта продължава и днес от българо-австрийска експедиция начело с Васил Николов и Щефан Хилер.

В началото на Римската епоха на около 1 км северно от могилата възниква голямо антично селище. През 1912 – 1914 г. археолозите откриват монети от 3 – 4 в. От 1976 г. в продължение на шест години се извършва теренна проучвателна работа вследствие на която са установени четири строителни периода, обхващащи времето от I до първата половина на IV в. Най-ранните монети, намерени на обекта, са от 46 г. сл. Хр. при управлението на император Клавдий. Предположенията на археолозите са или вила рустика на поземлен аристократ или пътна станция на пътя Августа Траяна – Анхиало.

Освен монетите, към този период се отнасят и голям брой оброчни плочки на Тракийския конник, което говори за съществуването на голямо светилище на бага-конник. Това се потвърждава от намерената статуя на Тракийски конник в 2/3 естествен ръст през 1982 г. Тогава е открита и монументална сграда с 13 помещения.