Камилски дол

ветроупорни завеси
Рейтинг:
0 / оценки

Камилски дол е село в Южна България. То се намира в община Ивайловград, област Хасково. Село Камилски дол се намира в един от най-крайните ридове на Източните Родопи. Самото село е разположено на удобно било на левия бряг, над долината река Арда. Селото отстои северно от град Ивайловград и е в чашката на язовирната стена, на язовир Ивайловград. До селото се стига по настилен планински път, кратко разклонение на третокласния път, свързващ градовете Любимец и Ивайловград. То се намира и в непосредствена близост до гръцката граница. До него може да се стигне най-лесно по пътя Хасково, Харманли, Любимец, Малко градище по посока Ивайловград.
 

  • Площ 45,018 km²;
  • Население 56 души;
  • Надморска височина 360 m;
  • Пощ.код 6571;
  • Тел.код 03661;
  • Мпс код Х;
  • Община Ивайловград;
  • Област Хасково;
Първите исторически сведения за селото са от 1572 година,което го прави едно от трите най-стари селища в този район заедно със селата Горноселци и Сив кладенец. Името на Камилски дол не е случайно. Около селото се намират стари римски мини за злато на повече от 2000 години,от които до преди 250 години се е вадела златна руда с помоща на камили. Една камила е паднала в един дол около селото и е загинала и от тогава местните си наричат селото Камислки дол (деве дере). Друга забележителност е архитектурата на селото. То е богато на почва с каменист състав и сградите в Камислки дол са изградени от масивни камъни. Дори и оградите им,дори и самият площад на селото е изграден от камъни. В самото село се намират и 4 постоянно течащи чешми с балканска вода. Едната от тях е престроена през 1898 година,а не се знае от колко века съществува.Жителите на Камилски дол са изцяло православни християни. Има изградена от началото на 19 век необичайно голяма за размера на селото каменна църква с оригинални стенописи и дърворезба, а камбаната на църквата е излята през 1895 г в Одрин и е оцеляла при последното опожаряване на региона от турците през 1913 година. В центъра има и каменен паметник на избитите жители на Камилски дол през 1913 година и на загиналите участници от селото в двете Световни войни. Липсата на главен път и на големи заводи спомага за развитието на много различни животински видове и чист въздух. Туризмът в Камилски дол все още не е развит, но ако искате наистина да починете в буквалния смисъл на думата от натовареното ежедневие това е вашето място. Регионът е подходящ както за еко туризъм, така и за риболов и лов. Няма да бъде пресилено, ако се каже, че на места природата в този край е девствена или изобщо не е стъпвал човешки крак на определни места от години. А местните жители винаги ще ви упътят къде да отидете.

До 1934 година името на селoто е Деве дере. Преди Деве дере да бъде освободено и присъединено към България през 1912 г., селото принадлежи административно към Мустафапашенска каза на Османската империя. Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 100 екзархийски български семейства.

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Деве дере са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В селото е изградена през 1840-те църква, наречена „Свети Георги“. Църквата е каменна, голяма трикорабна псевдобазилика. Камбаната е излята през 1895 г. в Одрин.