Игралище

Природните богатства – дъбови и букови гори, иглолистни – залесени в началото на 1946 г., дотогава е нямало нито едно борово дърво. Тук се намира и резерват „Соколата“, който разполага с вековни дъбови и букови гори, както и с новозалесени борови и кестенови. В миналото се е добивал много строителен материал, греди за къщите в селото и за обществените постройки. В землището има и подземни богатства – уранова руда, разработена и използвана през 80-те години на XX век. Виреят почти всички видове овощни дървета: череши, ябълки, сливи, круши и др. с отлични вкусови качества. До 1942 г. всяко семейство има лозе в местността „ Лозята”, засяти с памид и керацуда, които обаче са поразени от филоксерата.

Село Игралище е старо селище – в турските регистри се споменава в 1611 – 1617, 1650 – 1660 година. За установяването на селото има две версии – едната е, че е създадено от славянските племена струмици и стримонци, когато са дошли по течението на река Струма през VI век и са открили в Малишевската планина подходящи условия за развитие на скотовъдство. Другата версия е, че селището се е установило по времто на османската власт, когато турците са дошли по течението на река Струма, около 1400 година и нашите предци са отишли на по-безопасно място в Малишевска планина. Тази версия важи за всички села, разположени по планината. Според легендата името на село Игралище е произлязло така – всяко семейство е имало колиба по синора на селото, където са живеели, но всички са имали къщи в района на селото ни. В събота и неделя са идвали в селото и са правели събори, след което пак са се прибирали по колибите до другата неделя – и така хайде да отидем да играем. Мястото на съборите се е премествало много пъти. Като първо място се предава, че е било при Котрулската черница, после при Бураджийската къща, след построяването на черквата пред двора на черквата, след построяването на училището – пред училищния двор на старото училище, а днес пред Кметството. И така от мястото на увеселението е произлязло и името на село Игралище – да отидем да се наиграем.

Борбата против османската власт от нашите деди се е водила дълги години от известните наши представители – комити – Никола Котрулев, Андон Златков от село Палат, поп Димитър Пандилски и др. Най-важното в борбата против владичеството е участието на игралищенци в Кресненско – Разложкото въстание през 1878 г., против решението на великите сили на Берлинския конгрес, на който не се признава Санстефанска България. В нашето село се подписва петиция от старейшините на селата Игралище, Добри лъки и Гореме против Берлинския договор с искане да останем в пределите на майка България. Под ръководството на Димитър Попгеоргиев, роден в село Берово, 400 души въстаници се съсредоточават в село Игралище, Добри лъки и Гореме. Провежда се събрание в село Игралище от старейшините на селата на Малишевска планина „ за управление на областта след въстанието”. 

Както е известно през февруари 1879 г. въстанието е потушено, селата в Яката са превзети и опожарени. За потушаване на въстанието в Кършияка турците изпращат 800 свои аскери и баши бозук, предвождани от Хюсеин бей. Най-тежките боеве се водят по бреговете на река Лебница. След потушаването на въстанието борбата не спира.

През 1901 г. в селата по Кършияка започва подготовката за Илинденското въстание. По решения на Серския революционен комитет в село Цапарево е назначен за учител Христо Куслев, роден в гр. Кукуш. Той започва изграждането на комитети на ВМРО във всички села на територията на Малишевска планина. Около 1901 г. основава такъв комитет и в село Игралище, на който пръв войвода става Ангел Терзийски, а след него Иван Агата и др.

По време на османската власт най-силно е било влиянието на Андон Златков (Дончо) от село Палат. Като ръководител на ВМРО той много е настоявал за присъединяването ни към България. На един събор на „Свети дух“ в село Игралище пристига Яне Сандански. Той ръководи ВМРО в „Мелнишката кааза“. Дончо и Яне се срещат с местното ръководство в Шуманската къща. На тази среща Дончо се противопоставя на Яне с думите: „ Яне, аз действам тук в Малешевско, ти тук си нямаш работа, ти си работи в Мелнишката кааза, оттатък река Струма”.

Дейността на ВМРО продължава и след освобождението ни от османска власт през октомври 1912 г. Ръководител на ВМРО е Иван Попов (Масин), роден в село Цапарево, на всички села в Малишевска планина. През 1933 г. той организира среща на местните войводи с Иван Михайлов (Ванче). Срещата се провежда в местността „Радков мост“. Била е много тържествена, от всички села са пристигали с печени агнета, за да посрещнат Иван Михайлов.

При избухването на Балканската война през 1912 година трима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Природни забележителности

    Резерват „Соколата“

Редовни събития
Съборът на селото е на 15 август Голяма Богородица.