Яворница
Село Яворница се намира на 14 километра западно от град Петрич. Разположено е в Подгорието на наносен конус на Яворнишка река, която спира почти до река Струмешница. Тя огражда землището на селото от север. На юг от селото стръмно се издига горист сенчест склон на Беласица, а хълмистия подножен релеф се спуска леко на север. Най-ниските части на селото имат надморско равнище 190 метра, а най-високите са разположени непосредствено до планината на 500 метра. Съседни села са Камена и Ключ. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 750 мм. Почвите са предимно делувиално-ливадни. На 1,5 km южно от село е разположен Яворнишкият водопад, до който води маркирана пътека.
- Население 806 души;
- Площ 13 626 km²;
- Надморска височина 485 м;
- Пощенски код 2896;
- Тел.код 074202;
- МПС код Е;
- Община Петрич;
- Област Благоевград;
Топ оферти
Виж всички оферти
Първите жители на селото са били българи. Това личи от факта, че и след падането на българските земи под османска власт, турците си служели с българските имена на местностите около селото. Такива са Балабаница, Садината, Куманица, Винище. Точни данни за възникването на селището няма. Предполага се, че то води началото си от десетина столетия. Селището е било на същото място. Преселила се е само българската махала от източата към западната страна, където е и днешния център.
Преди освобождението през 1912 година, Яворница принадлежи към Петричка кааза. Селото се споменава в османски данъчни регистри от 1570 и 1664 – 1665 години. Според първия регистър в селото живеят 131 християнски и 16 мюсюлмански домакинства. През XIX век селото е със смесено население. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Яворовица (Yavorovitza) е посочено като село с 63 домакинства със 75 жители мюсюлмани и 100 жители българи.[4] Към 1900 г. според статистиката на Васил Кънчов населението на селото брои общо 350 души, от които 120 българи-християни, 230 турци.
Всички християни от Яворница са гъркомани, под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година в селото има 200 българи патриаршисти гъркомани.
След освобождението през 1912 година българските домакинства постепенно се увеличават. В селото се заселват планинци от Баскалци, Гега и Кукурахцево. Днес селото се числи към община Петрич и има около 350 домакинства.
Преди освобождението през 1912 година, Яворница принадлежи към Петричка кааза. Селото се споменава в османски данъчни регистри от 1570 и 1664 – 1665 години. Според първия регистър в селото живеят 131 християнски и 16 мюсюлмански домакинства. През XIX век селото е със смесено население. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Яворовица (Yavorovitza) е посочено като село с 63 домакинства със 75 жители мюсюлмани и 100 жители българи.[4] Към 1900 г. според статистиката на Васил Кънчов населението на селото брои общо 350 души, от които 120 българи-християни, 230 турци.
Всички християни от Яворница са гъркомани, под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година в селото има 200 българи патриаршисти гъркомани.
След освобождението през 1912 година българските домакинства постепенно се увеличават. В селото се заселват планинци от Баскалци, Гега и Кукурахцево. Днес селото се числи към община Петрич и има около 350 домакинства.
