Гурмазово е село в Западна България.Селето е разположено на около 22км от град Сливница, на около 27км от Брезник и на около 13км от град Костинброд. Селото отстои на почти 12км от столицата, а по права линия - 9км. Селото се намира 3км от общинския си център - град Божурище.
Село Гурмазово се намира на 42.7333336 Геогр. ширина и 23.1666660 Геогр. дължина.
Гурмазово е едно от невероятните села в България. Районът, вкойто се намира, близостта му до големи градове го прави уникалмо място за почивка. Малко след село Гурмазово и даже около него се виждат характерната за това място уникална природа, с големи иглолистни, тъмнозелени гори, редуващи све с големи, тучни ливади и пасища. Тревата е ниска и също тъмнозелена. Мястото наистна е магично и много романтино, предразполагащо. Има възможност за разходки, пиник, походи, който каквото си поиска.
Според устно предание по време на Османското владичество селото се е наричало Богатово и се е намирало на около 500 метра североизточно от сегашното му местоположение. Причина за преместването му са множеството нападения от разбойници, грабежи по древния римски път, по трасето на който днес преминава републикански път Е80.
Според една от версиите, селото е прекръстено на името на местен турски феодал – Гурмаз бей. Доколкото обаче той е легендарна личност и съществуването му не може да бъде потвърдено от сигурни източници, внимание заслужават и теориите, търсещи корена на името в румънския (grumadz, gurmadz), албанския (gurmaz – отворена уста, паст), или латински (curmei – лозов лист) езици.
Според историка от началото на ХХ век Васил Миков, произходът на името е печенежки.
Родом от селото е един невевроятен и непознат герой - старши подофицер Спас Златков. Старши подофицерът е бил част от картечния ескадрон на Първи конен полк, на чело с генерал Колев.
Спас Златков е назначен като командир на отделение от саблените ескадрони.
На 04.15.1915г. неговият ескадрон обхождат врага при местността "Пачин гроб", а все още младшият подофиецр изгаря от желание за мъст, изпредварва всички и започва да посича врага безмилостно, крещейки и отмъщавайки за родината.
След тази битка е провъзгласен в страши подофицер. Той продължава да участва в още битки и винаги е доброволец.
По време на Добружданската епопея той сам се изправя срещу врага: с револвевр, юмруци, нож. Той загива, но след това Четвърти конен полк разбива врага и прибира тялото му.
Старши подофицер Спас Златков е истински герой, с когото трябва да се гордеем. Той трябва да се изучава и духът му трябва се поддържва жив винаги. Това е поредният неповторим герой за България.