Граница

Рейтинг:
0 / оценки
Граница е село в Западна България. Намира се в община Кюстендил, област Кюстендил. Селото е разположено в полите на Брезовски рид, в източния дял на Осоговската планина, в хълмистия дял на Кюстендилската котловина. Почти през средата му го пресича Сараовския дол, който на север продължава към село Багренци и в който тече маловоден поток, който през лятото и есента почти пресъхва. Крупно село, включващо родовете Шукерови, Хранови, Джоневи, Горчовски, Якимови, Ефендийски, Антови, потомци на синовете от болярина Яков.

Климат: умерен, преходно-континентален.
  • Площ 14,3 km²;
  • Население 556;
  • Надм. височина 584±1 m;
  • Пощ. код 2589;
  • Тел. код 07911;
  • МПС код КН;
  • Община Кюстендил;
  • Област Кюстендил;
Умленски, подкрепен и от Чолева, извежда името от диалектната дума грани́ца – вид разклонен дъб. В популярния си смисъл името бележи граничната межда между владенията на възстановената от Асеневци българска държава и тези на Византия, а впоследствие между търновските и онези западните – на Неманичите.

Граница възниква като селище през Средновековието.

През първата четвърт на XV век Велбъжд окончателно попада под османска власт, след като румелийският бейлербег Турхан паша събаря крепостта му. Според възрожденската историографска традиция, част от местното българско население на селото и околността било насила помохаеданчено, друга част която отказала да приеме новата вяра била избита, а трета се спасила с бягство в околните планински села. Местния болярин и бъдещ крупнишки епископ Яков заедно със семейството си намерил пристан в Грани́ца. Яков станал свещеник, а след като овдовял, приел монашество станал епископ на Крупник, южно от днешния гр. Благоевград. Той имал трима синове – Йоасаф, Давид и Теофан, които след като овдовели, също последвали примера на баща си. Тримата братя първоначално се установили в малкия манастир „Свети Лука“, над село Грани́ца, а впоследствие възстановили и обновили и запустелия и ограбен Рилски манастир (1453 г. – 1466 г.). Впоследствие по тяхна инициатива през 1469 г. в манастира били върнати от късносредновековната българска столица Търново мощите на Иван Рилски.

След Освобождението започва бързо стопанско развитие. Основен поминък на местните селяни били земеделието (лозя, овощия, тютюн, зърнопроизводство) и животновъдството. Развиват се домашните занаяти. В селото имало мелница, сарачница, шивачница, коларо-железари.

Възрожденска църква „Свети Илия“. Църквата се намира в центъра на селото. Представлява трикорабна, триапсидна псевдобазилика със странични декаративни псевдоконхи. Построена е през 1856 – 1857 г. от майстор Миленко от с.Блатешница, Радомирско. Църквата е ценен исторически паметник от епохата на Възраждането. Изградена е от дялан ломен камък и червени тухли. Нуждае се от спешни възстановителни работи.

Границка къща. Жилищна отбранителна кула в центъра на селото. Реставрирана през 1979 г. Понастоящем е ограбена, нуждае се от спешни възстановителни работи. Половината от дворното място е реституирано.

Архитектурен паметник-пирамида на загиналите във войните през 1912-1913 г. и 1915-1918 г.

Гранички манастир „Свети Лука“. Граничкият манастир „Свети Лука“ е разположен в северното подножие на Осоговска планина, на около 2 км югозападно от селото. Манастирът е основан през Х в., многократно разрушаван от турците, възобновен през ХХ век (1948 г.). Манастирът „Свети Лука“ представлява комплекс от еднокорабна, едноапсидна и безкуполна църква, на западната фасада на която е долепена камбанария и жилищни сгради. Запазено е предание, че в манастира е пребивавал Св. Иван Рилски. В манастирския двор е построена чешма, посветена на тримата монаси Йоасаф, Давид и Теофан, родом от с. Граница. Манастирът е обявен за паметник на културата. Понастоящем е постоянно действащ.

Средновековна крепост Граница. Останки от крепостта са запазени на около 4 км югозападно от селото, в близост до манастира „Свети Лука“ в местността „Градището“.

Защитена местност „Вековна букова гора“. Вековната букова гора се намира в землището на с. Граница, на площ от 1,30 хектара, обявена е за защитена местност.

Има ежегоден събор на който се колят овце и има курбан.

Празник на селото е първата събота на месец юни.

Единственото село в България, в което има Църква, Манастир и Винпром.