Старото наименование на Говедарци е било Българане и Мацакурово. През различните исторически периоди е имало живот и поминък из Говедарската котловина и селищата, развивали се на мястото на сегашното Говедарци, са се казвали различно. По време на Римската империя около горните притоци на Искровете (Прави Искър, Преките реки, р. Лопушница, р. Лъкатица и др.) е имало рударски селища за добив на железни руди и желязо. По билата на върховете южно от Говедарци е запазен Фердинандов път, строен в края на ХIХ в. по нареждане на княз Фердинанд. Той е трябвало да свърже Говедарци с Рилския манастир, но не е завършен и достига само до Кобилино бранище. Има няколко пещери около бреговете на споменатите по-горе реки, чиито входове са запазени все още.
По време на Римската империя в района се е добивало и злато освен от разсипи на гореспоменатите реки, то и по минен способ, което е доста авангардно за онова време. Добивът на желязо е свързан преди всичко с времето на османското владичество, когато цялата Говедарска котловина е представлявала голяма индустриална зона:
„Пещерите“ в района са минни изработки, свързани с древния златодобив, и „нови“ минни изработки, използвани за бомбоубежище по времето на Втората световна война от Генералния щаб на армията.
Основна и единствена религия в Говедарци е християнството. В селото църквите работят само на празници от 07.30 до 12.00 ч., а Манастира „Свети Георги“ събота и неделя, и на празниците през делнични дни от 09.00 до 16.00 ч.
Всички църковни храмове в селата Говедарци, Маджаре, Мала църква и Бели Искър са под ръководството на Църковно настоятелство – с. Говедарци