Горна Рибница

Васил Миков свързва името на селото с месторазположението му и смята, че първоначално се е наричало Ридница. Горна Рибница възниква в началото на XVIII век като колибарско селище. По предание първи заселници са братята Ангел, Иван и Христо Бугаринови от Дупнишко. По-късно идват Панковци от Горноджумайско, Конарци от Струмишко и други. През XIX век населението се занимава с животновъдство (овце, кози, свине) и земеделие (царевица, ръж, ечемик). През 1830-те в частна къща е открито килийно училище с учител Атанас от Дебърско, което в средата на века става новобългарско. През 1846 – 1849 е построена църквата „Свети Атанасий“.

През Възраждането Горна Рибница е неголямо селище с чисто българско население, числящо се първоначално към Мелнишката каза, а след 1878 към Петричката каза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Горна Рибница е посочено като село със 42 домакинства със 130 жители българи.

По време на Кресненско-Разложкото въстание 1878 – 1879 е образувана местна чета с войвода местния поп Димитър Г. Икономов. 7 души от селото подписват петицията на бежанци от Македония до генералния консул на Великобритания в София с молба да бъдат освободени от османско владичество (5 декември 1878). Рибничани подписват и писмото протест на селата от Мелнишко и Петричко до турския каймакамин в град Петрич – Хюсни бей (11 декември 1878). Около 1897 е създаден комитет на ТМОРО. През 1901 – 1903 Гоце Делчев 2 пъти посещава селото. По време на подготовката на Илинденско-Преображенското въстание 1903 турската войска извършва насилия над населението – опожарени са около 20 къщи.

Съгласно известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 460 души българи християни. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година населението на селото се състои от 624 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 28 ученици.

Горна Рибница е освободено от османско владичество през октомври 1912. При избухването на Балканската война трима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.