Село Голешово е разположено в север-северозападното подножие на граничната планина Славянка (Алиботуш). В непосредствена близост до него се намира биосферният резерват „Алиботуш“. Голешово отстои на 46 километра от град Сандански, на 21 километра от село Катунци и на 14 километра от село Петрово. Пътят до селото е асфалтиран. На 9 километра източно от него е разположена Парилската седловина, до която води черен път. Голешово е с малобройно население. Тук е съхранена интересна старинна архитектура.
Село Голешово се слави с богатото си историческо минало. Според археолозите в околностите му е имало поселищен живот още от времето на новокаменната епоха (около 5000 година пр. Хр.), а при сегашното му разположение – след последната четвърт на IV век пр. Хр.
Името Голешово се среща за първи път в османски регистри от 1611 – 1617, 1623 – 1625 година. Предполага се, че то е разширено от „голеш“, което означава „голо“ населено място.
Според легендата за образуването на Голешово, за негов основател се сочи някой си дядо Гольо, който пръв се заселил тук, бягайки от гоненията на османците. Както в други селища на този край и в Голешово се заселват през XVII–XVIII век българи от Западна Македония, принудени да напуснат родния си край от напиращите по техните земи албански заселници. Основен поминък за населението по това време е козевъдството, кираджийството, гурбетчилъкът и добиването и обработването на желязо. Важна духовна опора на местното население се двете черкви – „Свети Димитър“, построена през 1833 година и „Успение Богородично“, построена през 1853 година.
Към средата на XIX век килийното училище се заменя със светско обучение и в 1870 година се построява голяма за времето си училищна сграда. За учението на местните младежи по това време говори и фактът, че много от тях завършват Солунската българска гимназия и Педагогическото училище в Сяр.
През XIX век е Голешово е чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Голешово (Goléchevo) е посочено като село с 260 домакинства и 850 жители българи.