Гайтаниново

През 2012 година в землището на Гайтаниново е обявена защитена местност „Жингов бряст“, за опазване на кристална ричия, еднодомна мания, триделна мания, славянско котенце, паяковидна пчелица, обикновен анакамптис, пурпурен салеп, тризъбест салеп и обикновен салеп, както и местообитанието им. 

На около 4 km западно от селото в местността Кулата е намерен керамичен материал, който показва наличие на живот от ранния период на желязната епоха. Запазени са останки от антична крепостна стена, частично използвана и през Средновековието.

Според старо предание жителите на махалите Света Марина, Трохаля, Градището и Сърбаково, за да избягат от турските безчинства, се заселват на място на днешното селото.

През XVIII и XIX век в селото се добива желязна руда (магнетитов пясък), която се изнася за претопяване в пещите на село Тешово. Рудищата заемали площ от около 500 декара. Рудата се промивала в изкуствени трапове и корита от каменни плочи. От полученото желязо в железарските работилници (кузни) се изработват подкови (плочи) и клинци, които се изнасят по пазарите в Солунския вилает. В селото е имало около 120 кузни. Добиването на желязна руда продължава до 1870 година. Освен железаро-коковачеството в селото е развито и дюлгерството. Дюлгери и жътвари от Гайтаниново отиват на сезонна работа във вътрешността на страната и главно в Драмско.

В началото на XVIII век е построена църквата „Свети Георги“, открито е и килийно училище. През 1839 година е построена църквата „Свети Никола“ с часовник на камбанарията. В 1858 година в Гайтаниново е отворено новобългарско училище с пръв учител Георги Зимбилев. Жителите на селото участват активно в борбите на българите за църковна независимост и новобългарска просвета.

По време на Балканската война през 1912 година 37 души от Гайтаниново се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.