Долна Рибница е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград. Долна Рибница се намира в планински район. Селото е разположено в южните склонове на планината Огражден, покрай течението на Рибнишка река. Климатът е преходносредиземноморски, с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 600 мм. Селото е удобен изходен пункт за изкачването на връх Маркови кладенци, откъдето започва маркирана пътека до върха.
Селото се споменава в османски данъчен дефтер от 1570 година под името Рибница. Съгласно същия в селището живеят 20 християнски и 3 мюсюлмански домакинства. Според народно предание името на селото произлиза от съществувалите някога рибници (рибарници) по течението на Рибнишка река. На днешното място Долна Рибница се установява през XVIII век. През 1865 година в селото е разкрито училище с преподаване на гръцки език. От 1874 година обучението в училището се води на български език.
Манушов гроб над село Долна Рибница.
През XIX век Долна Рибница е чисто българско село.
Селото е дълбоко свързано с националноосвободителните борби на македонските българи. На 7 февруари 1908 година в землището на село Долна Рибница в местността Трънката в бой с редовна турска армия и башибозук, загива войводата от ВМОРО Мануш Георгиев (Турновски), заедно с 23 свои другари. През 1929 година на мястото на битката на един километър северно от селото е изграден паметник костница в памет на героите. Днес местността се нарича и Манушов гроб.
При избухването на Балканската война през 1912 година шестима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Културни и природни забележителности:
Църквата „Свети Димитър“ е построена през 1871 година в центъра на селото. Обявена е за паметник на културата.
Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ – закрито 2008 година.
Читалище „Мануш войвода“.
Паметен знак на войводата Мануш Георгиев.
Редовни събития:
Ежегодно на 2 август – Илинден по стария стил се провежда традиционният събор на селото.