Долене

Рейтинг:
0 / оценки
Долене е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград. Село Долене се намира в планински район. Разположено е в южните склонове на планината Огражден. Западно от селото преминава река Градешница. Климатът е преходно-средиземноморски.
  • Площ 12 067 km²;
  • Население 23;
  • Надм. височина 710 m;
  • Пощ. код 2887;
  • Тел. код 074204;
  • МПС код Е;
  • Община Петрич;
  • Област Благоевград;
Село Долене има древна история. В околностите на селото има останки от антични и средновековни поселения. Село Долене се споменава в османски данъчни регистри от 1570 и 1665 година. Според първият регистър в селото живеят 2 мюсюлмански и 12 християнски домакинства. През периода XVI – XIX век в землището на селото се провежда прочутият Долянски панаир – един от най-големите панаири в европейските предели на Османската империя. За панаира, който се е провеждал ежегодно в продължение на 40 дни, подробни сведения дава пътешественикът Евлия Челеби, посетил го през 1670 година. Той пише следното:
„ Веднъж в годината в сезона на черешите на това пространство се събират хиляди хора от Румелия, арабските страни, Персия, Индия, Самарканд, Балх, Бухара, Египет, Сирия, Ирак и от всички кътове на Европа, с една дума, всички търговци от седемте климата по суша и по море се стичат със своите различни и многобройни стоки на този панаир.“

През 1873 година в селото се изгражда черквата „Успение Богородично“ – паметник на културата с местно значение. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Долене е посочено като чисто българско село с 90 домакинства с 325 жители българи. Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 600 българи-християни.

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев  в 1905 година християнското население на Долени се състои от 736 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 17 ученика.

При избухването на Балканската война през 1912 година 34 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.