Добрич (Област Хасково)

В района е развито е растениевъдството – главно зърнени култури като жито, царевица и слънчоглед, също така и зеленчукопроизводството – главно пипер и домати, тютюн, памук и др.

Днес село Добрич е известно из цяла България с чудотворния извор на Светите Три Светители, намиращ се в дома на баба Василка. През годините възрастната жена е успяла да вгради кладенеца в малък параклис с икони и свещи.

Културни и природни забележителности:

    Църква „Свети Иван Рилски“
    Манастир „Успение Богородично“

Съборът на село Добрич се провежда на 14 и 15 август.

За произхода на името на селото сред местното население битува следната легенда:
"След битката при Клокотница Иван Асен II оставя на близкото възвишение един от своите велможи на име Доброшин за свой съгледвач, очаквайки опасност от Изток. Цялото отделение заедно със своя началник остава на височината до обратно повикване във войската, но такова не идва. В края на лятото същата година Доброшин разрешава на войниците си да приберат в бивака и своите семейства, имайки предвид, че Иван Асен няма навика да прибира веднъж поставените постове. Така до голямата шатра на войниците се нареждат още няколко по-малки. По поляната насред вековната букова гора ехтят женски гласове и весела детска гълчава. Условията за живот тук наистина са добри. Дивечът в гъстите гори бил в изобилие, близката река била пълна с риба. Плодородната почва давала възможност за развитие на земеделие и скотовъдство. Минали години и бивакът постепенно се разрастнал в селище с около 40-50 семейства. Селището било скътано в гористата тогава местност, така че непознат човек трудно би го открил. Така е поставено началото на с. Добрич, което наследява името на своя основател – Доброшин. Едни го споменават като Доброшинеца, а други го знаят като Доброчинеца."

Съществуват предположения, че селото възниква покрай споменатата крепост още през Първата българска държава (681-1018 г.).
По време на османското робство в близост до с. Добрич е минавал старият коларски път за Истанбул.