Селото е разположено в подножието на Светиилийските възвишения от двете страни на пътя от Нова Загора за Раднево. Намира се в Югоизточния регион.
В непосредствена близост до селото има кариера за добив на доломит. Близо до селото се намира известната Дядовска селищна могила, която е обект на археологически разкопки с участието и на холандски и японски специалисти. Под могилата има няколко извора на питейна вода, от които води началото си малка рекичка. До селото се намира и ранновизантийска крепост от VI в. Нейната цел е била да охранява хинтерланда на столицата Константинопол.
До декември 1906 година селото се нарича Деде кьой. Живели са и живеят предимно християни. Преди около 20 години в Дядово е имало мелница и футболно игрище за малчуганите, но в днешно време тези неща не съществуват. Отдавна е имало и училище, но днес селото населяват възрастните хора, а децата идват на гости у прародителите си.
В праисторическото селище от ранно-бронзовата епоха отпреди около 5000 г. от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са открити костни останки от 3 вида птици – пъдпъдък (Coturnix coturnix), голяма дропла (Otis tarda) и домашна кокошка (Gallus gallus f. domestica). Находките от домашна кокошка са едни от най-древните в страната и докзват наличието на птицевъдство по това време в нашите земи. В средновековното селище и некропола от края на 11 – началото на 12 в. той е установил и останки от местен див колхидски фазан (Phasianus colcicus colchicus), гургулица (Streptopelia turtur), както и такива от домашна кокошка .
През 2007 г. населението на село Дядово е около 453 жители. Днес няма огромна разлика от това число. Тук възрастните хора се наслаждават на чистотата и има възможност за земеделие и животновъдство. За много щъркели и други птици Дядово е благоприятно място за гнезда.
Също така важен факт е, че това е родното място на строителните предприемачи братя Диневи.