Землището на село Черни Вит е населено още преди новата ера. На юг от селото се намира местността Чертиград. В тази местност траките са изградили укрепление, което е било естествено защитено от три страни с непристъпни отвесни скали достигащи височина от 100 m, а от четвъртата страна са построили крепостна стена. Предполага се, че въпросните траки са се занимавали с добив на злато, сребро и мед, тъй като при изследвания на минни инженери в района на мина Елаците са открити първобитни съоръжения за добив на руда. Много интересен е фактът, че траките са намирали и изкопавали изключително точно жѝлата на самородното злато. В землището на Черни Вит могат и до днес да се видят малки гробници, особено в местностите Брашленица, Делиевци и Платуница. Всичките са ограбени, но и до днес иманяри с металотърсачи обикалят и разрушават остатъците от тях. Любопитно е, че гробниците са разположени на високи слънчеви места и с изглед към Чертиград. През билото на Стара планина над Черни Вит преминава стар римски път, чийто подреден преди векове калдъръм на места е запазен и до днес.
Природни забележителности:
пещера Байовица с дължина 156 m. В нея са открити останки от хора, живели през каменната епоха.
Бенковската пещера – дължина 84 m. В нея се е укривал Бенковски преди да бъде застрелян от турците в местността Костина край с. Рибарица, Тетевенско.
В близост се намират паркът „Централен Балкан“ и резерватът „Боатин“.
Кухня:
В село Черни Вит се произвежда уникално зелено сирене. Това става само при домашни условия.
Редовни събития:
Жива картина на паметника на дядо Нейо
Всяка година в края на май се разиграва жива картина на паметника на дядо Нейо – жител на село Черни Вит, укрил Бенковски и неговите четници в пещера над селото, която по-късно поколенията наричат „Бенковската пещера“. В края на месец юни жива картина се играе и на паметника на ботевите четници Никола Войновски и Илия Милчев Пандурски в местността Десеткар.
Традиционен фолклорен събор
Сред вековна зеленина в центъра на селото е разположена сцената, на която се провежда традиционният фолклорен събор. По-младите участници с право го наричат фестивал, заради пъстротата и празничното настроение. Всяка година тук се събират фолклорни групи от различни селища в Централна Северна България. Съборът се провежда всяка година в края на месец август като първото му издание е през 1980 г. Марин Иванов е дългогодишен радетел за събиране и съхраняване на изворния фолклор в родното си село.