Бусинци

Костадин Гигов - виден бусински майстор грънчар, представя блестящо бусинската школа на Първото българско изложение в Пловдив през 1892 г., получава първа награда и парична сума, с която построява хубава къща в селото и днес е обявена за паметник на културата, автор е на прочути съдове-крондири с фигури "Сърбина", "Гърка", "Албанеца", "Румънеца", на фигура на цар Фердинанд и др. Негов син е Петър Гигов прославил България с бусинската керамика по света.

Петър Гигов (1915-1991) - с прозвище Маука, един от най-изявените потомствени бусински майстори керамици, прославил България с бусинската керамика по света, негови творби притежават Британският музей в Лондон, Лувърът и Музеят на човека в Париж, също и Българският културен център там, музейни сбирки и колекции в САЩ, Япония и Русия.

Етнографският музей „Бусинска керамика“ е изграден през периода 1978 – 1983 г. Главен инициатор за създаването му с принос за популяризиране на бусинската керамика е един от най-изявените потомствени бусински майстори Петър Гигов. Етнографската експозиция включва над 200 оригинални експоната традиционна бусинска керамика от стари майстори, както и модерна керамика в духа на бусинските традиции от съвременни художници. Сега в музея се съхраняват над 1300 предмета (стомни, делви, чаши, паници, гювечи, гърнета и др., общо около стотина форми) на над 1000 майстори от селото и околността. Тук се пази и над 100-годишна пещ, на която са работили майсторите Костадин и Петър Гигови. В стара къща срещу музея е последната работеща грънчарска работилница – семейната къща на майсторите Гигови, която си личи отдалеч по живописно накачените по фасадите ѝ керамични изделия.

Бусинската грънчарска школа се отличава най-вече с пищното скулптурно изграждане на фигуралните композиции върху ритуалните съдове. Всички изделия са богато оцветени най-вече в различни нюанси на зеленото и жълтото, с богати орнаменти. Бусинските изделия са с необичайно всеобхватно функционално предназначение и типологично разнообразие, често съвсем нетипично за грънчарски произведения. Тъй като медникарството не е било особено развито в областта, грънчарите задоволяват всички нужди на народния бит, като правели от глина дори съдове за варене на ракия и водопроводни тръби. Оригинални са стомните с по две мъжки фигури, които се използват като ритуални съдове за вино при сватби. Особено характерни за бусинската школа са т.нар. рокатки – съдове за носене на едно или две ястия и т.нар. оканичета – ритуални малки стомни за вино и ракия, както и крондира – уникална стомна с дупка по средата.

Смесването на глината е една от технологичните тайни на майсторите, които правели изделията си звънящи при почукване и използвали за багрила само местни руди и материали. Това определяло и цветовата гама на бусинската керамика – жълт, зелен и червен.