Боснек
В Боснек има две църкви. Едната „Св. Козма и Дамян“ (1878) е паметник на културата, а другата „Св. Теодор Стратилат“ е действаща. За нейното създаване легендата гласи, че в селото върлувала чума и много хора умирали. Тогава 3 рода от селото решили да построят църквата и по този начин да изкупят греховете си и наистина след построяването на храма болестта си отишла от селото.
Боснешкият карстов район, заемащ площ от 30 кв.км, е разположен на южните склонове на Витоша при средна надморска височина 900 метра. Той е изключително интересен. Релефът е планински, силно пресечен с остри била и стръмно спускащи се склонове, въртопи и валози, сухи долини, ниши и отделни изолирани скали. Към тази характеристика на геоложкия строеж непременно трябва да се добавят пещерите и пещерните пропасти.
Няколко километра след вековния дъб, пак отляво, на самото шосе, но вече километър над селото, е входът на най-дългата (17 600 м) и най-дълбоката (53 метра) пещера в България. Това е и най-известната забележителност на селото и е обявена за природна забележителност. Проучването и картирането на пещерата продължават. Предполага се, че Духлата е свързана с недалече разположените пещери „Пепелянка“ и „Академик“, като водната връзка помежду им е доказана. Духлата е една от най-популярните пещери сред спелеолозите и е често посещавана. В пещерата са установени 22 вида пещерни животни, сред които 6 вида прилепи. Има голямо разнообразие от пещерни образувания.
Пещерата има няколко входа, като на задния има построен заслон на пещерняка. Малкият вход на пещерата е ограден с метална врата, която постоянно е заключена. Влизането в пещерата е забранено. Това е направено във връзка с безопасността на евентуалните посетители и от друга страна за опазването на уникалните пещерни образувания, създавани от природата в продължение на хилядолетия. Влизането в пещерата може да се разреши от упълномощени органи и организации само на правоспособни, подготвени пещерняци.
Хоризонталната водна пещера “Академик” с дължина 320 м е част от подземната хидроложка система на пещерата Духлата. Изключително красива, тя завършва с голяма зала дълга около 60 метра. В нея се срещат едни от най-дългите цевични сталактити в района. Пещерите са носители на разностранна информация за развитието на материалната и духовна култура на човечеството, животинския и растителния свят, населявал планетата в доисторическо и историческо време.
До момента са открити, проучени и картирани 7 етажа и 6 подземни реки, което превръща Духлата в най-сложната и дълга пещера на Балканите.
А в местността Врелото, където е най-големият в района карстов извор, изненадва с палеонтологичните си богатства друга пещера. Гробище на вкаменели праисторически животни, огромни зали и подземна река, могат да се срещнат по пътя из нейните лабиринти с обща дължина 6 километра. Откритите пещери и пропасти в карстовия район край Боснек, които наброяват 30, но се очаква да бъдат намерени още. Всъщност всеки тук би могъл да открие „своята“ пещера, поради многото на брой такива.
- Население 249 души;
- Площ 28,666 km²;
- Надм. височина 940 m;
- Тел. код 07715;
- Пощ. код 2345;
- МПС код РК;
- Община Перник;
- Област Перник;
Туристически забележителности в Боснек
Името Боснек е дошло от стара легенда, в която се разказва, че двама братя са дошли на това място боси през зимата чак от Македония. Според първите писмени доказателства за селището през 1417 г. на жителите били 42-ма. Но и много преди това тук са живели хора. Остатъци от Тракийска могила, светилище и селище край местността Жива вода, римски монети и керамични отломки край и в пещерата „Духлата“, а в „Малката Духла“ останки от погребение от Х век и златен рог, „римски път“ за Самоков, рударски калета със следи от извършван в древността добив на злато и желязо – това са част от археологическите находки в селото. Задълбочените проучвания все още предстоят. Спелеолозите изследват района от 1964 г.
Едно от другите предположенията за възникването на селището е, че първите заселници били босненци, откъдето идва и неговото наименование.
Основен поминък на хората в онези далечни времена е бил рудодобивът и металообработването. За това говорят намиращите се и сега значителни археологически доказателства.
На територията на днешното село са живели хора още от времето на траките. Те са имали важната стратегическа задача да отбраняват подходите от към долината на р. Струма. Доказателства в това отношение може да се намерят в градския исторически музей в Перник, където са показани ценни и интересни археологически находки от района на селото.
Западно от центъра на селото на около 1 км е местността Кръста. Тук е съществувала антична крепост върху площ от 7 декара. Археолозите са открили, че тя е с правоъгълна форма; имала дебели каменни стени с крепостни кули в четирите й краища. Сега само дълбоки сондажни проучвания доказват нейното съществуване. Видимо на повърхността са останали големи земни отбранителни валове. В най-високата част, където се срещат западната и северната отбранителни стени, има стабилен бетонен триангулъчен знак. Районът е обрасъл с нискостъблени предимно дъбови и габърови горички. Намерени са голям брой археологически материали, които доказват, че крепостта е съществувала още през IV и III век преди Христа.
Антично село е съществувало и в центъра на сегашното селище – м. Ридо. Понастоящем тук се намира канцеларията на кметското наместничество, малка библиотека и към нея етнографска сбирка с инструменти и уреди за труда и бита на хората в близкото минало. Това е най-високото място на днешното село Боснек. На обширния площад е издигнат паметник на загиналите босненци във войните и красива чешма с много добра за пиене вода.
През първата половина на XX в. босненци намираха поминък предимно в каменовъглените мини на гр. Перник. След края на Втората световна война в района се изгради голям металургичен комбинат. Той заедно с ТЕЦ “Република” и завода за стъкло създаваше големи възможности за работа на населението. След 1990 г. всичко това премина в историята.
