Беласица
Беласица е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград. Село Бела̀сица е разположено в полупланинска местност в северното подножие на планината Беласица в регион Подгорие. Климатът е преходно-средиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средногодишната валежна сума е около 700 мм. Средната надморска височина е 380 метра, като най-ниските части на селото са около 320 м.н.в., а най-високите на 440 м.н.в. Почвите са делувиални, делувиално-ливадни, песъчливи и песъчливо-глинести. Край селото тече река Струмешница, която огражда землището му от север.
- Площ 26,066 km²;
- Население 1059 ;
- Надм. височина 498 m;
- Пощ. код 2881;
- Тел. код 07423;
- МПС код Е;
- Община Петрич;
- Област Благоевград;
Топ оферти
Виж всички оферти
Топ
Монтажен комплект за соларен панел за кемпер/каравана 7 елемента
Цени от 70лв.
Топ
Ветроупорни завеси
Цени от 18лв.
Топ
Външни ролетни щори
Цени от 1лв на км.лв.
Топ
Студио в Банско под наем за месец
Цени от 800лв.
Топ
Продава ПАРЦЕЛ гр. Долна баня, област София
Цени от 49000лв.
Топ
Продава студио в Банско 53кв. м. Обзаведен
Цени от 96 000лв.
В селото се отглеждат качествени плодове и зеленчуци в големи черешови, прасковени и други масиви. Селото е сгушено в полите на планината, като от него се откриват изключителни гледки. Възможно е организирането на планински преходи, ловуване и риболов в река Иваник, събиране на кестени и гъбарство през есента. Над село Беласица се намират едни от най-големите в страната кестенови гори (ядливи кестени). В планината има прокарани доста горски пътища, а около тях жителите на селото са изградили и няколко чешми. В селото от август 2013 година функционира любителска метеорологична станция на 381 м.н.в.
До 1960 година село Беласица се е наричало Елешница. Под това име селото се споменава в османски регистри от 1570 и 1664-1665 години. Според първия регистър в селото живеят 70 християнски домакинства. На днешното място се установява през втората половина на XVIII век.
Запазени са две исторически версии за възникването на селото на днешното място. Според едната, жителите на някогашното село в местността Марковица (западно от Беласица) се преселват след наводнение; според другата, жителите на изчезналото село в местността Ляшница се преселват поради епидемия.
През XIX век поминък на населението са земеделието (пшеница, царевица, ориз, сусам, мак, памук, афион, лозя, лен, овощия) и животновъдство (овце, кози, свине), произвежда се сусамово масло и вино. Поддържат се икономически връзки с Горни Порой (сега в Република Гърция), като идват кираджии и търговци, които изкупуват част от произведената селскостопанска продукция и доставят някои промишлени стоки (напр. платове), както и с градовете Петрич, Дойран и Струмица (последните два града са понастоящем в Република Северна Македония).
През 1897 година е построена черквата „Св. Пророк Илия“ (паметник на културата). Храмът е изписан през 1910 година от зографите Теофил Минов и Мина Марков от село Каракьой, Неврокопско.
Елешница е освободена от османско владичество през октомври 1912 година, като турското население е избито, а турската джамия изгорена. Осем доброволци от селото участват в Балканската война 1912-1913.
По време на Втората световна война в близост до селото в местността „Копанчето“ са съсредоточени значителни немски части и оръжие. През 1944 година, над село Елешница действа Петричкият партизански отряд „Антон Попов“.
През периода 1944 – 1989 година, в селото се развива изключително много земеделието, като тук се намират най-големите в Благоевградски окръг масиви от череши, праскови, бадеми и т.н. В землището на селото са изградени и няколко микро язовира. Отглежданите плодове и зеленчуци са с изключително качество и екологично чисти, поради което са били предназначени за държавния елит.
Културни и природни забележителности:
Храм "Св. Пророк Илия" – паметник на културата
Воденицата на „Дядо Мита“ – все още работеща, като собствениците и пазят документи за съществуването и от 1886 година
Редовни събития:
1 януари – ежегодни кукерски игри;
6 януари – официално отбелязване на празника Богоявление в двора на черквата;
1 февруари – празнуване на Трифон Зарезан – избира се на цар на виното и ракията в съчетание с музика, песни и танци;
5 май – посрещане на празника Гергьовден в местността „Чуката“ („Платуник“) – празнува се цяла нощ на поляна, намираща се високо в планина Беласица;
20 юли – Илинден - събор на селото.
Елешница е освободена от османско владичество през октомври 1912 година, като турското население е избито, а турската джамия изгорена. Осем доброволци от селото участват в Балканската война 1912-1913.
По време на Втората световна война в близост до селото в местността „Копанчето“ са съсредоточени значителни немски части и оръжие. През 1944 година, над село Елешница действа Петричкият партизански отряд „Антон Попов“.
През периода 1944 – 1989 година, в селото се развива изключително много земеделието, като тук се намират най-големите в Благоевградски окръг масиви от череши, праскови, бадеми и т.н. В землището на селото са изградени и няколко микро язовира. Отглежданите плодове и зеленчуци са с изключително качество и екологично чисти, поради което са били предназначени за държавния елит.
Културни и природни забележителности:
Храм "Св. Пророк Илия" – паметник на културата
Воденицата на „Дядо Мита“ – все още работеща, като собствениците и пазят документи за съществуването и от 1886 година
Редовни събития:
1 януари – ежегодни кукерски игри;
6 януари – официално отбелязване на празника Богоявление в двора на черквата;
1 февруари – празнуване на Трифон Зарезан – избира се на цар на виното и ракията в съчетание с музика, песни и танци;
5 май – посрещане на празника Гергьовден в местността „Чуката“ („Платуник“) – празнува се цяла нощ на поляна, намираща се високо в планина Беласица;
20 юли – Илинден - събор на селото.
