В землището на селото са намирани археологически находки, датирани към ранната античност.
Според местни хора, село Бела е съществувало през 18 век. Населението е било християнско, поминъкът е бил земеделие, но са съществували и 13 воденици.
Името на селото идва от бялата глина (хума), която изобилства в района. Също така над с. Бела е била лятната резиденция на видинския цар Иван Срацимир (местността Срацимирица), която е била построена изцяло от бял камък, но от този дворец не се е запазило нищо до наши дни. Единствено могат да се видят тези бели камъни разхвърляни из местността.
По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Цоло“ по името на местен комунистически функционер.
Паметник на Боян Чонос.
Затворената църква.
Близо до кантона където шосето пресича жп линията е водопадът Бобука – около 20 м. висок.
В Горна БЕЛА се намира извор наречен „Врелото“, който е каптиран и дава вода на над 30 селища в региона.
Съществуват изследвания на учени по околната среда, които доказват, че климатът в селото е много близък до климата на Велинград.
До 1960-те години празник на селото е 12 юли, Петровден. Впоследствие празникът е променен на 12 август.