Село Батошево се намира на около 19 km запад-северозападно от центъра на град Габрово и 13 km южно от град Севлиево. Разположено е в Средния Предбалкан, в северните подножия на Черновръшки рид, край река Росица, чиито извивки следва по цялото си протежение. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо сиви горски.[2] Надморската височина при сградата на кметството е около 285 m, на запад и север от нея нараства до около 300 – 310 m, а в североизточния край на селото в близост с реката намалява до около 250 m.
През селото минава третокласният републикански път III-6072, който на югозапад води до град Априлци, а на североизток – до връзка преди село Горна Росица с третокласния републикански път III-4402. В селото са изградени ВЕЦ Батошево 1 и 2, които са малки водноелектрически централи, като ВЕЦ Батошево 2 е нова, построена с номинална мощност 2100 kW. В селото има също и цех за обработка на пластмасови изделия.
Батошево е старо селище. Споменава се за пръв път в Батошевския надпис от времето на цар Михаил II Асен. Под името Батошево се явява и в османотурски регистри на военно-феодалните владения от средата на XV век. Отбелязано е и в документи от 1579 г., 1618 г. и 1638 г. През втората половина на XIX век в селото настъпва икономически разцвет, развиват се скотовъдството и бубарството; в 1874 г. има 313 къщи. В Батошево има килийно училище от 1845 г., през 1861 г. е построена сграда за ново училищеУчилищна просветна дейност в Батошево започва в средата на 19 век предимно от православни свещеници в частни къщи, а от 1860-те години – в килийното училище при църквата. Сграда за начално училище е построена през 1879 г. В периода 1914 – 1918 г. в училището се откриват последователно трите прогимназиални класа. С откриването на пълна прогимназия училищната сграда става недостатъчна и от 1915 г. започва изграждането на нова на един етаж, завършило през 1927 г. с построяването и на втори етаж. От 1960-те години в училището се обучават и децата на работещи в ДИП „Митко Палаузов“ в Батошево заселници от село Кастел (около една пета от децата са власи), както и деца от селата Карамичевци и Енев рът. По същото време към училището е уредено общежитие за децата от околните села. През 1988 г. е открита нова училищна сграда в Батошево и началният курс на обучение е преместен в нея. В началото на учебната 1989 – 1990 г. е открита нова паралелка – подготвителен клас за деца невладеещи български език. От 1992 г. училището в Батошево получава името Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“. През 2006 г., поради постоянно намаляващия брой на учениците, училището в Батошево е закрито, а учениците са пренасочени към основното училище в село ШуматаКооперацията е основана на 9 март 1909 г. с наименование „Земеделско спестовно взаимоспомагателно дружество“ от 53 души – учредители. Дружеството е регистрирано от севлиевското отделение на Търновския окръжен съд под наименование „Помогни си сам“. Дружеството е раздавало само кредити на членовете си за покупка на добитък и други. През 1936 г. се открива първия магазин в селото в частна къщата. Кооперацията се намесва активно в изкупуването на селскостопански произведения като сливи, ябълки и други, с което влиза в конфликт с тогавашните търговци. През 1941 г. започва строеж на дъскорезница и се откриват още два магазина – в Карамичевци и Кастел. В началото на 1945 г. кооперацията открива вече 5 магазина, като работи добре и дъскорезницата, от която след 1947 г. се обособява ДИП „Митко Палаузов“ в Батошево. През следващите години кооперацията разширява дейността и мрежата си от магазини. През 1950 г. кооперацията е преименувана от кредитна в потребителна, като се спира раздаването на кредити за членовете ѝ.[12] През 1976 г. по нареждане на Окръжния кооперативен съюз град Севлиево потребителната кооперация „Помогни си сам“ в село Батошево преминава към потребителната кооперация „Зора“ село Шумата, с което се ликвидира нейната самостоятелност.