Барутин
Рейтинг:
/ оценки
Село Барутин се намира в Западните Родопи, близо до язовир Доспат. Селото се намира в локална равнина със средиземноморски климат, но поради надморската си височина не е типично изразен. Климатът е благоприятен за отглеждането на някои култури, нехарактерни за Родопите. Забелязват се щъркели и други обитатели на беломорската фауна, мигриращи от юг. В местността „Долна Бартина“ на километър югозападно от селото са открити редица късноантични останки – тракийски култови предмети и погребения от III-IV век, римска гробница от III век, християнски некропол, функционирал от IV до XVII век, както и останки от църква с размери 10,2 × 21 метра, строена в края на IV век и опожарена през VII век.
- Население 1574 души;
- Площ 54,946 km²;
- Надморска височина 1185 м;
- Пощенски код 4830;
- Тел.код 03046;
- МПС код СМ;
- Община Доспат;
- Област Смолян;
Топ оферти
Виж всички оферти
През 1876 година, по време на Априлското въстание печално известният Ахмед ага Барутанлията събира помаците от селото и се отправя за потушаване на въстанието в Батак, по-известно като Баташко клане. При потушаването на въстанието през май 1876 г. местните хора отначало предават оръжията си на първоначално „миролюбивите“ башибозуци, които впоследствие извършват масово клане.
През 1912 година Българската армия опожарява селото, като пощадява само къщата на Хасан Хюсеин Дервиш. В нея била останала само една сляпа старица, която взела българските войски за свои. По време на Междусъюзническата война местните жители участват в помашки чети.
Според Любомир Милетич към 1912 година населението на село Барутин (Барутина) се състои от помаци. Според данните от преброяванията през годините 1926, 1934, 1946, 1956 и 1965, населението на Барутин е било съответно 643, 698, 850, 1081 и 1944 души.
По време на Възродителния процес местните жители преживяват трудни моменти, като дори се стига до противопоставяния на едни срещу други. На 13 март 1972 година урановият рудник в близост до селото е обграден от униформена и цивилна милиция, с цел смяна на имената на миньорите. Те се съпротивляват, като настава ръкопашен бой. Миньорите са смазани от бой и закарани в Девин, където са сменени имената им. По-твърдите са осъдени. На 16 март цялото село е обградено от милиция, военни части от Девин и Гоце Делчев, танкове, бронетранспортьори, комунистически активисти от съседните села и две противопожарни коли с гореща вода. Жителите на селото се били събрали в центъра. Настанал бой, селяните успели да пробият противопожарните коли с кирки, но скоро след това „възродителите“ успели да ги разпръснат по домовете им. В крайна сметка много жители на селото получили огнестрелни рани, две жени загиват, шестима други са сериозно ранени, а пребитите са стотици.[7]
През 1983 година в Барутин за пръв път в България започва производството на презервативи. Те се продават под търговската марка „Спорт“, но съдържат предупреждение, че „сексуалните отношения не са спорт“
През 1912 година Българската армия опожарява селото, като пощадява само къщата на Хасан Хюсеин Дервиш. В нея била останала само една сляпа старица, която взела българските войски за свои. По време на Междусъюзническата война местните жители участват в помашки чети.
Според Любомир Милетич към 1912 година населението на село Барутин (Барутина) се състои от помаци. Според данните от преброяванията през годините 1926, 1934, 1946, 1956 и 1965, населението на Барутин е било съответно 643, 698, 850, 1081 и 1944 души.
По време на Възродителния процес местните жители преживяват трудни моменти, като дори се стига до противопоставяния на едни срещу други. На 13 март 1972 година урановият рудник в близост до селото е обграден от униформена и цивилна милиция, с цел смяна на имената на миньорите. Те се съпротивляват, като настава ръкопашен бой. Миньорите са смазани от бой и закарани в Девин, където са сменени имената им. По-твърдите са осъдени. На 16 март цялото село е обградено от милиция, военни части от Девин и Гоце Делчев, танкове, бронетранспортьори, комунистически активисти от съседните села и две противопожарни коли с гореща вода. Жителите на селото се били събрали в центъра. Настанал бой, селяните успели да пробият противопожарните коли с кирки, но скоро след това „възродителите“ успели да ги разпръснат по домовете им. В крайна сметка много жители на селото получили огнестрелни рани, две жени загиват, шестима други са сериозно ранени, а пребитите са стотици.[7]
През 1983 година в Барутин за пръв път в България започва производството на презервативи. Те се продават под търговската марка „Спорт“, но съдържат предупреждение, че „сексуалните отношения не са спорт“
