Аврен (Област Кърджали)

Най-разпространеното дърво в района и с най-голямо стопанско значение е дъбът. Той е бил и е използван като основен строителен материал и за отопление.От иглолистните видове най-разпространени са хвойната и борът. От плодните дървета отлично вирее сливата, черешата, орехът, дрянът, смокинята и др. Най-срещаните животински видове са вълкът лисицата, дивата свиня, сърната, таралежът, и така застрашените в последно време от изчезване костенурки. Най-старите местни жители, които са установени, са траките. В района на селото има материални следи от античната тракийска цивилизация. Открити са две могили – едната е в местността Тумбата, а другата е край старото християнско гробище. Те са разкопани и ограбени. През Средновековието в Южните Родопи населението е било българско и християнско. В османската епоха селото е било е разорено и след това издигнато отново в близост до останките от старото поселище. Населението е българско по произход и език, но принадлежи към две вероизповедания – християнство и ислям. В края на 19 век селото има около 240 къщи  помашки. Според Берлинския договор от 1878 година селото остава под османска власт, като през следващите години българската община се бори срещу гръцкото влияние и за изграждане на екзархистка църква.

До Аврен има останки от средновековно българско селище. В околностите са открити следи от тракийско светилище на Аполон, два средновековни български некропола, останки от  късносредновековно българско селище и църкви. Селото се споменава за първи път в османски документ от 1687 г. По Берлинския договор от 1878 г. остава в Османската империя. През 1878 г. жителите му водят борба против гръцката националистическа пропаганда и за построяване на българска църква.     Освободено е по времето на Първавата балканска война 1912-1913; в селото има паметник на 42 жени и деца от село Манастир, Гюмюрджинско, убити от турците по време на войните 1912-1913.     Село Аврен е върнато на България по силата на Букурещкия мирен договор от 1913 г. През 1896 г. е открито училище. През 1925 г. е основано читалище „Народни будители”.

  В 1889 година жителите на селото, ръководени от Георги Стоянов, се включват в борбата за църковна независимост на българите – християни в Ивайловградския край, заедно със съседите си от село Дутли. В началото на 20 век авренци и черничевци изграждат тайни комитети на ВМОРО и служат като куриери на освободителната организация – деяние, което съвременникът и по-късно историк на тези събития Христо Караманджуков оценя като пример за голяма смелост, защото двете български села били обкръжени от плътна мюсюлманска маса. В местния комитет на ВМОРО влизат Георги Кантарджиев, Димо Караджов, Манол Миндев, Гиню Вълчев Капасъзов, селският чорбаджия Никола Вълчев Хаджиолу и други, както и учителите Ангел Попкиров от Малък Дервент и Петко Тонев Терзиев от Чадърли. Според Любомир Милетич към 1912 година населението на село Аврен (Авренъ) се състои от българи и помаци.Село Аврен е завзето от български войски в началото на Балканската война през есента на 1912 година, но през следващото лято отново попада под османски контрол. През 1913 г., когато е извършено известното разорение на тракийските българи, описано от акад. Любомир Милетич в „Разорението на тракийските българи“, някои от жителите – мюсюлмани на Аврен участват в избиването на християни. Характерното, което споменава изследователят на местната история д-р Ламбо Колев, е, че тези доброволно включили се в башибозука местни жители са избивали повече хора в съседното Черничево, отколкото в собственото си село. След края на Междусъюзническата война Аврен остава в границите на България.Църквата „Св. Николай Чудотворец“, построена по инициатива на отец Боян Саръев и осветена на 20 септември 2008 г.Други забележителности на село Аврен са: параклисът, построен на мястото на разрушената църква в м. Селището; старата църква "Св. Илия ", построена през 1870 г. – при нея е и най-старото училище. Част от църквата – мраморна плоча, която е била вградена над входа ѝ – се намира днес в музейната сбирка в гр. Крумовград. В селото има Паметник на избитите от башибозука по време на Балканската война(1912-1913) 42 жени и деца от с. Манастир, Гюмюрджинско.Читалището „Народни Будители“ също представлява културно наследство за местните жители. Основано през 1925 г., то развива дейността си. Днешното ОУ „Михаил Христов“, е наследник на първото основно училище открито в селото през 1896 г.Всяка година в последната седмица на месец Септември се провежда традиционен селски събор.