Арковна
Рейтинг:
/ оценки
Българското село Арковна е основано от малоазийски преселници от с. Мандър (днес Мурадийе) и Гьобел в Турция, на юг от град Бандърма, в района на изток от езерото Маняс, в периода 1880 – 1884 г., по договореност за размяна на имоти с тогавашното турско население в с. Реджеб махале. Мандърските българи са преселници в Анадола от Южна България, както показва рупския им диалект. В първите десетилетия, българите живеят в турските къщи, но постепенно почти цялото село издига нови къщи. Най-представителната сграда, построена скоро след преселението е училището, следвана от православен храм с патрон „Св. вмчк Димитър“. И двете обществени сгради са финансирани от богатия род Бурови. Сред преселниците има и гръцки фамилии, една от тях и днес пази името Гъркови.
- Население 73 души;
- Площ 17.316 km²;
- Надморска височина 61 м;
- Пощенски код 9246;
- Тел.код 0517;
- МПС код В;
- Община Дългопол;
- Област Варна;
Топ оферти
Виж всички оферти
В близост е река Камчия, малък приток на която минава през селото. Два невисоки планински върха го обграждат – „Каята“ и „Арковна“ (дал името на селището). Името няма сигурна етимология.
В района на селото се намират над петнадесет пещери, половината от които са над 20 метра дълбоки. На билото на върха Арковна има останки от селищен живот от праисторията до края на античността. В района е засвидетелствана сравнително голяма концентрация на монети на келтския цар Кавар от III век пр. Хр., основал държава в Югоизточна Тракия със столица Тиле. Възможно е той да е владял крепостта на връх Арковна, вероятно защитаваща границите му с държавата на гетите. В района съществуват тракийски могилни некрополи от целия период на античността. Проучено е тракийско светилище от III–IV век с мраморни релефи на тракийския конник. Има и останки от 15 славянски землянки. На Димитровден всяка година в селото се празнува патронният празник на църквата. Раздава се курбан на всички жители и гости за здраве и благоденствие. На върха Арковна, в местността „Гюрлата“, има семеен хотел, а в центъра на селцето е странноприемницата „Гюрла“.
В района на селото се намират над петнадесет пещери, половината от които са над 20 метра дълбоки. На билото на върха Арковна има останки от селищен живот от праисторията до края на античността. В района е засвидетелствана сравнително голяма концентрация на монети на келтския цар Кавар от III век пр. Хр., основал държава в Югоизточна Тракия със столица Тиле. Възможно е той да е владял крепостта на връх Арковна, вероятно защитаваща границите му с държавата на гетите. В района съществуват тракийски могилни некрополи от целия период на античността. Проучено е тракийско светилище от III–IV век с мраморни релефи на тракийския конник. Има и останки от 15 славянски землянки. На Димитровден всяка година в селото се празнува патронният празник на църквата. Раздава се курбан на всички жители и гости за здраве и благоденствие. На върха Арковна, в местността „Гюрлата“, има семеен хотел, а в центъра на селцето е странноприемницата „Гюрла“.
