Арчар
Рейтинг:
/ оценки
Селото е възникнало още по времето на Римската империя под името Рациария.
Рациария е създадена през II век като постоянна станция на римската дунавска флотилия. От античния град започвал важен път през Ниш за Адриатика. По времето на император Аврелиан Рациария станала главен град на провинция крайбрежна Дакия. Рациария бил процъфтяващ град.
През 1832 г. в селото е открито килийно училище, а през 1898 г. е учредено читалище. До 1934 година името на селото е Акчар (бяла дух) През 1981 – 1991 г. са проведени научни разкопки от българо-италиански екип съгласно договор между Археологическия институт и музей при БАН и катедрата по стара история на университета в Болоня. Финансирането им обаче приключва в началото на 1990-те години и проектът замира.
Рациария е създадена през II век като постоянна станция на римската дунавска флотилия. От античния град започвал важен път през Ниш за Адриатика. По времето на император Аврелиан Рациария станала главен град на провинция крайбрежна Дакия. Рациария бил процъфтяващ град.
През 1832 г. в селото е открито килийно училище, а през 1898 г. е учредено читалище. До 1934 година името на селото е Акчар (бяла дух) През 1981 – 1991 г. са проведени научни разкопки от българо-италиански екип съгласно договор между Археологическия институт и музей при БАН и катедрата по стара история на университета в Болоня. Финансирането им обаче приключва в началото на 1990-те години и проектът замира.
- Население 2761 души;
- Площ 54.418 km²;
- Надморска височина 43 м;
- Пощенски код 3770;
- Тел.код 09317;
- МПС код ВН;
- Община Димово;
- Област Видин;
Топ оферти
Виж всички оферти
В турската махала са открити златни предмети от римско време. В много дворове все още съществуват цялостно запазени зидове, части от постройки и глинени съдове – паници, лули. На полето могат да се открият множество римски монети, повечето от които с незначителна стойност.
През 1945 година в селото е създадено едно от първите Трудови кооперативни земеделски стопанства във Видинско, наречено първоначално „Двадесет и трети септември“ чест на Септемврийското въстание от 1923 година, а по-късно преименувано на „Път към комунизма“. По това време 3 семейства (11 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим. Селото се нарежда сред най-големите културни центрове в Област Видин със свои фолклорен ансамбъл и самодейни дейци на културата. Построено е читалище – сред най-големите в страната, сградата на което е издържана в стил неокласицизъм.
Промените, настъпили след 1989 г., се отразяват неблагоприятно на селото. Повече от 60% от населението емигрира в големите градове или извън страната. По-голямата част от хората остават без работа и 15 години се препитават предимно с иманярски набези, довели до унищожаването на историческото културно наследство на селото – разрушен е римският град Рациария, разграбени са иконите от местния храм, построен при цар Борис III. Напълно замира културният живот в селото. Селото често е обект на набези от иманяри.
През 1945 година в селото е създадено едно от първите Трудови кооперативни земеделски стопанства във Видинско, наречено първоначално „Двадесет и трети септември“ чест на Септемврийското въстание от 1923 година, а по-късно преименувано на „Път към комунизма“. По това време 3 семейства (11 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим. Селото се нарежда сред най-големите културни центрове в Област Видин със свои фолклорен ансамбъл и самодейни дейци на културата. Построено е читалище – сред най-големите в страната, сградата на което е издържана в стил неокласицизъм.
Промените, настъпили след 1989 г., се отразяват неблагоприятно на селото. Повече от 60% от населението емигрира в големите градове или извън страната. По-голямата част от хората остават без работа и 15 години се препитават предимно с иманярски набези, довели до унищожаването на историческото културно наследство на селото – разрушен е римският град Рациария, разграбени са иконите от местния храм, построен при цар Борис III. Напълно замира културният живот в селото. Селото често е обект на набези от иманяри.
Всяка година през първата събота и неделя на август се провежда панаир. Идват хора от съседните села, което съживява търговията на селото за 2 – 3 дни.
В селото има футболен клуб. В миналото се е казвал „Левски“, настоящето му име е „Рациария“. През 2012/2013 г. отборът му се завръща в елита след 8-годишно прекъсване.
