След Освобождението по-голямата част от жителите му турци се изселват в Турция, а на тяхното място се заселват българи от Еленско – от селата, махалите и колибите Беброво, Златарица, Руховци, Разпоповци, Блъсковци, Кринковци, Пестник, Иванивановци, Дойновци, Балуци, Босевци, Мийковци, Хъневци, Илаков рът, Дърлевци, Стаматевци, Черешов дял, Неювци, Нейновци и др., Дряновско, Търновско и Котленско и др.
Читалището на селото
Към 1882 г. се заселват и български семейства – преселници от Източна Тракия, главно от селата Изворово, Поляна, Карамфил, Черешово, Харманлийско, а към 1940 г. се заселват в селото и няколко семейства от Кюстендилско – (от Коритен, Жиленци, Тъмен дол или Топли дол, Божица, Ресен, Цървена ябълка, Кършалево, Дождевица, Горно Тлъмино) и Босилеградско (от Караманци, Галиче, Рикачево, Груинци, Зли дол, Бистър и др.).
Отделни преселници в различно време идват и от Кърджали, Узункюпрю, Одринско (Айдемир), Горнооряховско (Янтра, Пчелище), Търговищко (Буховци, Пробуда), Поповско (Долец, Паламарца), Омуртагско и др.
Преселниците създават и свои собствени махали в селото – Балканджийската и Качаунската (Тракийската).
Училището на селото, което съществува и до днес, е открито през 1883 г., а църковният храм е построен през 1911 г. и осветен през 1924 г. от митрополит Василий Доростолски и Червенски, е посветен на Свети Димитър. В селото живеят българи, турци и роми, като преобладаваща е ромската общност, която е живеела винаги в селото. За разлика от повечето поповски села ромското население на село Априлово спада към старото местно население, а не е преселническо от други места.
Старите тракийски родове на селото са: Алвандерлиите, Гьопците, Кокалановите, Куртевите, Кърковите, а балканджийските са: Карасавовите, Кадиите, Ламбанските, Милановите, Сираковите, Тойовците, Черен Недьовите, Попови и др.
Днес населението на селото, което се намира в трудоспособна възраст, се препитава от земеделие, животновъдство, събиране на билки или работа в близките по-големи градове.
Селото разполага и с местен радиовъзел.