Върхът е точка от земната повърхност, по-висока от заобикалящия я терен.
Обикновено върхове се наричат само такива локални максимуми на надморската височина, които имат значителна издаденост – височина над най-ниската точка между тях и най-близкия по-висок връх. Така според дефиницията на Международния съюз на алпийските асоциации самостоятелните върхове трябва да имат издаденост над 30 m, а възвишенията с издаденост над 300 m се разглеждат като отделни планини.