Голашка пещера
Намира се на 675 m н.в. Дължината ѝ е 102 m, денивелацията е 8 m. Наклонът е 45 %, характеризира се с висока влажност. Площта ѝ е 0,5 дка. Вътрешността се състои от варовикова скала. Характерна особен...
711
Пещера Дракула - Разбоище
Входът ѝ се намира на височина около 60 метра над реката с изложение на изток и се вижда от далече, откъм посока югозападно от село Разбоище. Преходът от селото до пещерата е около 1,5 км, като се мин...
645
Пещера "Живата вода" - Боснек
До самата пещера се стига през село Чуйпетлово и село Кладница.
Най-лесният път е през село Боснек. След като свърши в северна посока
има път към долината Добри дол. С кола се стига само до поляна...
381
Пещера Духлата
Представлява сложна многоетажна, лабиринтна система – сред най-сложните пещерни системи в страната. Създадена е от подземните течения на река Струма. Включва мрежа от тунели, галерии, подземни езера, ...
711
Пещера "Темната дупка" - Гара Лакатник
През 1971 година проучванията продължават от „Черни връх“ София, които започват да правят и теодолитна снимка на пещерата и морфоложки профили през 10 метров мащаб 1:100. Картирането бе започнато от П...
891
Пещерата "Дяволското гърло"
Първият опит за проникване в пещерата е направен през 1962 г. от Радостин Чомаков, Никола Корчев и Елена Пъдарева. Тримата алпинисти достигат до Голямата зала на пропастта, след което правят опит да п...
435
Пещера "Леденика"
Пещерата е била известна още по времето на османското владичество. Овчарите са я използвали, за да съхраняват вътре овчето мляко. Посетена е и картирана най-напред от Ненко Радев през 1922, 1923, 1924...
276
Пещера "Магура"
Образувана е от карстови процеси в дебелослойни долнокредитни сивобели варовици. Тя е сред най-големите български пещери. Изходът ѝ се нарича Вратача.Обособени са зали и галерии: Триумфална зала, Поле...
393
Съева дупка
Пещерата се състои от пет зали. Първата от тях е наречена Купена.
С дължина 50 и ширина 19 метра, ориентирана в посока изток-запад, тя е
сравнително бедна на образувания. Името си е получила от ви...
1086
Има уредени пещери, отворени за туристически посещения. Всички останали пещери се посещават любителски от всеки желаещ и изследват от пещерняци (спелеолози), преминали курсове по обучение към някой от пещерните клубове в страната.
Най-ранните сведения за пещерите в България са намерени в ръкописите на Петър Богдан от 1640 г., които съдържат ценни географски и исторически сведения за България и Влашко. Следващи данни са отбелязани чак през 19 век, където за първи път се публикува туристическо описание на пещера в България. През 1915 г. излиза книгата „Карстови форми в Западна Стара планина“ на географа Жеко Радев. Седем години по-късно в България се започват системните биоспелеоложки проучвания, с които се поставя началото на научните изследвания в пещерите в България.
На 18 март 1929 г. научни работници, учители, туристи и любители на пещерите учредяват Първото българско пещерно дружество. Започва активно сътрудничество на дружеството с БТС и се основават първите пещерни клонове (гр. Дряново). След 9 септември 1944 г. се организират и първите пещерни бригади с подкрепата на БАН. Проучват се едни от най-красивите пещери в България в районите на Лакатник, Карлуково, Златна Панега и Враца. През 1949 г. Българското пещерно дружество преустановява своята дейност по решение на „народната власт“. Продължават научните изследвания в институти на БАН и в Софийския университет.
След възобновяване на дейността на БТС през 1957 г. се заражда идеята за създаване на Комитет за пещерен туризъм към него и на следващата година той е учреден. През 1963 г. е проведена първата национална конференция по спелеология, по време на която Комитетът за пещерен туризъм се преобразува в Републиканска комисия по пещерно дело и пещерен туризъм (РКПДПТ). През 1965 г. учителят от Чепеларе Димитър Райчев организира първата пещерна сбирка, която по-късно се разраства през 1980 г. в пещерен музей – единствен и до днес на Балканите. През 1972 г. РКПДПТ се преименува на Българска федерация по пещерно дело, а през 1991 г. – на Българска федерация по спелеология. В БФСп членуват над 30 клуба.