Младежкият хълм е най-високото от днешните шест тепета на българския град Пловдив. Надморската му височина (или кота терен) е 307 м. Релативната му височина спрямо средната надморска височина на град Пловдив (164 м) е 143 м. Хълмът се намира в западната част на града.
Хълмът има най-много известни имена сред пловдивските тепета. В древността е наричан Хълм на нимфите дриади. Той е наричан още Джендем тепе (на турски: адски хълм/далечния хълм) или Джендема, поради тогавашната отдалеченост от центъра на града. През османския период е именуван Джин тепе – Хълм на духовете, постепенно променено на Джендем тепе. Наричали го още и Чигдем тепе – Хълм на минзухарите.
В древността на хълма се е намирало тракийско светилище – храм на Аполон Кендресийски и на божества като нимфите Дриади. Има сведения, че огромна статуя на бог Аполон от бронз е стояла на върха на хълма до Късната Античност. В раннохристиянската епоха там се намирала голяма трикорабна базилика, която е издигната на мястото на разрушената от християните езическа статуя. Базиликата е била обект на изследване от пловдивския археолог Иван Джамбов.
Геоложките аспекти, засягащи състава, начина на формирането, възрастта и структурата на хълма и останалите тепета в Пловдив, са обект на разглеждане още от времето на първите изследователи на нашите земи през XIX век. През 1878 г. на тепето е поставен руски тригонометричен знак.
През 1948 г. младежки бригади започват да работят по „облагородявато“ на тепето. С тях е свързано сегашното му име.
Заедно с тепетата Данов хълм и Хълм на освободителите, хълмът е обявен за природна забележителност в началото на 1996 г. Преди това през 1970 г. само 30 дка по южните склонове на Младежкия хълм са обявени за природна забележителност. На хълма се срещата два вида растения, включени в Червената книга на България, и седем вида редки растения, ендемични за района. Сред тях са четинестата звъника, чашкомехурчестото сграбиче и румелийската жълтуга. Към редките видове се отнасят още игликовата айважива, стрибърниевата айважива, стълбчатото паче гнездо, дребноцветният живовлек и тракийският равнец. Тук растат средиземноморските видове халдрайхова алцеа, хинап, черен бъз, кисел трън, дебелолистна махнолия, юдино дърво, див рожков.
Установени са 79 вида птици. Три от тях са включени в Червената книга на България, а 44 вида са от европейско природозащитно значение.
В подножието на хълма се намират
Детската железница
Ректоратът и основният кампус на Медицинския университет
Факултетът по дентална медицина
Коматевският транспортен възел
Възстановка на част от римския акведукт