Къща-музей "Баба Тонка" - Русе

Рейтинг:
0 / оценки
Няколко години след това собствеността е върната на Лиляна Балканска, която е наследница на семейството. След това Община Русе отново става собственик на дома-музей, но за съжаление, експертите откриват, че има строителни проблеми и къщата потъва заради подпочвени води. През 1992 година музея е затворен за посетите, а експонатите са преместени в дома на Захари Стоянов. Така домът на Баба Тонка остава затворен за почти 25 години.

През 2012 година Общината отделя необходимите средства за ремонт и по повод 200 години от раждането на Баба Тонка е започнат мащабен проект за реставрирането на дома. Но изникват нови и нови проблеми. Една от стените пада, правят се нови проекти и крайният срок се вижда недостижим. Все пак майсторите успяват да свършат работа си навреме и музеят отваря отново врати на 3- ти март 2015 година.

Пред предметите от фонда са изложени само на първия етаж, а днес благодарение на ремонтните дейности и подобренията те заемат цялата къща. Монтиран е и асансьор, за да могат трудно подвижни хора и инвавалиди също да се докоснат до историята на Русе.

В подземието е пресъздаден съвсем точно затворът в Русе, който има дори аудио озвучаване, което подсилва тягостната атмосферата и мрачното усещане. В музея се пазят много предмети на Баба Тонка и семейството и както и много лични вещи на видни революционери – Панайот Хитов, Филип Тотю и други. Те живеят в Русе след Освобождението. А едни от най-интересните и вълнуващи предмети, са сабите на Стефан Караджа и Георги Сава Раковски. И до днес там се намира черепът на Караджата, който лично дарение на Лиляна Балканска- правнучка на Баба Тонка.

Поставени са екрани, които представят историята на града и съдбата на семейство Обретенови, които се посвещават на делото за освобождението на България от турско робство.

Всеки посетил се изпълва с гордост и преклонение пред тази невероятна жена, нейната сила и жертвоготовност. Тя е закърмила и децата си със силна любов към родината. Те следват примера и се борят за великото дело, започнато от Васил Левски. Дори когато научава, че синът и Никола Обретенов е умрял в заточение, Баба Тона казва: „Четирима сина загубих. Двамата са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак щях да ги накарам да носят българското знаме със златния лъв.“