Хотнишката екопътека
Хотнишката екопътека се намира в близост до село Хотница. Самата пътека започва от Хотнишкият водопад, който е един от най – живописните водопади в страната. Висок е около 30м. Екопътеката минава по поречието на река Бохот и стига до извора й. Има мрежа от стълби и мостчета, които ще ви отведат до крайната точка на екопътеката. Интересни са каскадните водопади, които оформя реката. Дължината на Хотнишката екопътека е около 1,5км. Има и обособен паркинг, където да оставите автомобилът си. В началото на екопътеката при Хотнишкия водопад има още обособен кът за пикник.
Разстоянието от София до с.Хотница е около 220км, а разстоянието от Велико Търново е едва 14км. В с.Хотница може да разгледате останки от древни римски и турски градове. Може да отскочите и до Велико Търново и да се качите на крепостта Царевец. Продължителност: около 1ч. Трудност: лесен преход Най - добро време: април - октомври. Екипировка: подходящи обувки и облекло, съобразено със сезона. Настаняване: Хотели във Велико Търново
Престигнахме по никое време. Беше около два следобед, а слънцето не жалеше никой. Хотнишката екопътека започва със най-красивата си част – водопада Кая бунар. Човек трудно може да остане безразличен към красотата, която е сътворила майката природа. Макар и маловоден по това време на годината водопада си заслужава да бъде видян. От двете страни на изпъкналата по средата скала се изливат от около 30м. водите на река Бохот. Дясната страна на Кая бунар се спуска по полегати скали докато достигне вира с млечен цвят. От ляво водата вертикално пада през дупки образували се в карста.
Самите скали са покрити с зелени треви и растения, които контрастират на млечно-сините води. От двете страни на водопада се издигат вертикални скали достигащи 50 м. от които на места висят растения, спускащи се към реката.
От водопада тръгва една от най-гъделичкащите екопътеки, по които сме минавали. Адреналиновият гъдел идва освен от това, че бях с двете деца и от факта, че на места се налага стръмно, почти вертикално катерене и спускне по дървени стълби и скали както и заради липсата на някои стъпала по стълбите…Пътеката за съжаление не е добре поддържана и дървените конструкции вече дават явни признаци на изхабяване и изгниване. На места парапетите се клатят, липсват стъпала по стълбите и дъски по мостчетата. Да се надяваме, че ще се намерят местни хора, които осъзнават какъв магнит е това място за туристите, за да постегнат изградените дървени съоражения.Ние, разбира се не се спряхме пред гореспоменатите трудности. Напротив те подсилиха гъдела, минавайки по дългата около 1.5 км пътека.
От водопада в ляво се тръгва по стръмна каменна пътека, която след около 15. м води до малка площадка, от която се вижда Кая бунар от различна преспектива. Там има тесен път, по който може да се доближите до падащите води. Основната пътека продължава нагоре. Тя води над водопада, където има втора панорамна площадка.
Уникално красиво място!Посетих ме го в края на февруари (времето беше топло около 18-20 градуса,а в подножието край изоставената сграда имаше сняг!).Въпреки,че не стигнахме до края на пътеката (има едно стръмно изкачване с липсващи стъпала) природата е изключително красива!Препоръчваме го на всички.Заслужава си отделените час - два.
