Град Своге се намира при устието на "Искрецка река" ( на Искърското дефиле), на това място граничат три планини: Понор, Мала планина, Голема планина.
В близост до града е разположен връх "Гротен (1045м)". Хората смятат, че те пазят града от всичко лошо (бури, ветрове и т.н.). Своге е на 40км северно от столицата (София). В Западната част на Стара планина.
Според вярвания името "Своге" произлиза от "съводие" - сливането на две реки. Други теории са, че "Своге" е леко променен вариант на "С Бог е ... ".
Жителите на града вярват, че второто е причината за името. Общината заема една от най- големите територии в България.
Места, които трябва да се посетят са: Лакатнишките скали ( едно от най- посещаваните места на територията на България ), пещера Темната дупка, водопад "Скакля", образувание "Джуглата", пещера "Елата", манастир "Седемте престола" и Искрецкия манастир. Някои от най- хубавите и известни хижи са : Добърчин, Тръстеная, Пробойница.
За развитието на културата на града спомага и Читалище "Градец" , СУ "Иван Вазов" и Професионална Гимназия (единствена за града) "Велизар Пеев".
Традиционната кухня в района се свързва най- вече с отглежданите на Балканския п-ов ( картофи, зеле, фасул, грах и др.).
За официален празник на града се приема Петровден. Всяка година през определено време се провеждат (август) събор на връх Грохотен и връх Церецел.
Първите обитатели на Свогенския край са траките. По- точно племето трибали. От тази част на историята на града има няколко укрепления и известни три некропола. По това време районът е бил в добри отношения със Средиземноморския свят. За това свидетелстват и откритите монети от периода 4 - 1 век пр. хр.
Към края на пети век започват атаките на славяните. Един от пътищата за заселване минавал през Искърския пролом. Твзи земи са включени и при владението на хан Крум ( Първа Българска държава). Според някои легенди ханът и войските му победили тези на Никифор Първи Геник в областта около село Губислав. Смята се, че оттам произлиза и името му. Също и в този период произлизат имената на още две села: Свидня и Искрец. По време на Втората Българска държава се изграждат и две църкви, които и до днес може да се видят - в село Дружево и село Меча поляна.
Населението на Свогенската област се засилва след падането на България под Османско иго. Това се поражда и от желанието на българите да избягат от турските администрации. В голяма част от селата през този период са добавени сведения за църкви. Най - -големите защитници в този район са поп Мартин и Вълчан войвода.
Две години преди смъртта си (1871г.) преминава Васил Левски. Той отива, за да съсдаде поредния революционен комитет като посещава църквата "Св. Петка". Споменът за идването стои и до днес, но по необясними причини плановете му се осуетявят.
След освобождението на България Свогенският район е изостанал в икономически план. Населението продължав ада се занимава със земеделие, животновъдство и добив на дървен материал.
Малко по - късно Своге се превръша в гара и е изградено ново селище. Административен център до 1900г. е Искрец. После такув става Своге. Тпгава животът се променя. Около това селище са издигнати и още нови. Тук пристигат предприемачи и търговци. Откриват се нови работилници и занаятчийници. Предприемачът Велизар Пеев построява фабрика за захарни изделия. Копаят се и антрацитни въглища (до ден днешен). По - голямата част от населението започва да работи за железниците. Откриват се много нови училища и читалища. От тогава до сега Своге е общински център.
В града има възможност за развитие на баскетбол, волейбол и футбол.
Волейбол - има два клуба: ВК "Своге 2016" и ВК "Асовете".
Баскетбол - от 2010г. за Своге се състезава "Спортист 1959".
Футбол - през 1924г. е основан "Спортист" - футболният отбор на Своге. За града играе и аматьорският "Джиджовица".
Известни личности са:
Александър Вутимски, български поет.
Лазар Минтов, инженер и политик от БКП.
Чавдар Цветков, футболист.
Паисий Врачански, духовник.
Константин Янакиев, кинооператор.
Христо Йовов, футболист (едно от големите имена, което най- вече фенове на софийския гранд "Левски София 1914" си спомнят с усмивка).